Възпитанието ни: Българска му работа!

Всеки ден прави впечатление лошото отношение на жената в магазина, човекът в автобуса или някой случаен минувач, решил да те вбеси от сутринта. Както всичко друго в България... и това не е съвсем като хората.

- Отиваш в магазин за дрехи, посрещат те с учтиво "Добър ден", тръгваш си без да си си купил нищо и "Довиждане" НЯМА. Само те гледат сърдито.

- Бутне те някой в автобуса - най-много да чуеш "Опа", но това ни е универсалното "Извинете", така че не се засягайте.

- Поздравяваш съседа от входа. Минават няколко неловки секунди и чудене дали на него говориш, след което може и да кимне с глава.

- Питаш учтиво на пазара "Мога ли да си избера аз от доматите?", отговарят ти "НЕ МОЖЕ, аз слагам само, то ако всеки пипаше..."

- Настъпиш, НЕДАЙ СИ БОЖЕ, някой в градския транспорт - веднага се извиняваш учтиво и с усмивка. Обаче насреща те пронизва гневен поглед, последван от изсумтяване.

- Отиваш на работа и шумно казваш "Добро утро!", от 10 човека един ти отговаря. Пак добре...

- Поръчваш си нещо в ресторанта, но имаш много изисквания - без лук, без маслини, без това-онова и с малко кашкавал отгоре. Сервитьорът те гледа все едно си го накарал да го сготви сам.

- Редиш се на опашка в магазина и решаваш просто да погледнеш какво има на витрината като идеш най-отпред. Секунда по-късно чуваш "И ние чакаме! Опашката е ей там."

- Само за дамите: Няма кавалери ли? Има и още как... отварят ти вратата, ама чак след като ги погледнеш малко по-така "Е, хайде де, няма ли да се сетиш, че съм дама - задръж тая врата!" И ако имате късмет - воала!

- Звънят ти по телефона "Ало, Кирче?", пък ти се казваш Иван. Отговаряш учтиво "Имате грешка" и от там - ТРЯС телефона.

Цял ден можем да допълваме примерите, но времето няма да ни стигне. За това учтиво ви желаем - лек ден!