В България има множество интересни места, които ни озадачават и до днес. На нашата територия е пълно с тракийски светилища, мегалитни комплекси и други мистериозни неща, оставени ни от нашите прадеди, не винаги обаче с ясна цел за тяхната функция.Всяко едно от тях носи своята мистичност, красота, а може би и интересни тайни, които сигурно никога няма да узнаем.
Местността Скрибина, при с. Крибул е едно от тях. Селото се намира на територията на Западните Родопи, в района на община Сатовча, край река Бистрица и съвсем близо до място, наречено Кара кая - Черната скала.
Това място е едно от многото светилища, намиращи се на нашата територия, които се смятат за наистина магични и лековити. Като повечето известни места, от подобен тип у нас, и тук има познатото малко място, наречено "провиралка". До него се стига по дървена стълба, от двете страни на която се виждат окичени червени конци. Аз никого не лекувам, вярата ви лекува. Вярата и силата на камъка".
Така казва баба Юлия Зеледелска от родопското село Крибул на всеки един от десетките гости, които пристигат ежедневно на прага й още преди изгрева от различни точки на България и дори от чужбина. Малки и големи, болни и здрави, всеки със своя болка и проблем, но обединени от едно - вяра и надежда за изцерение.
Камъкът, който лекува всичко. Така е известно древното тракийско светилище Скрибина, разположено само на 5-6 км от родопското село Крибул. Мястото е изследвано и доказано пази силно енергийно поле.
Стотици твърдят, че след провиране през камъка се отървават от тежки болести - безплодие, склероза, дори рак. Светилището е "скрито" в гъста гора високо в планината. До него се стига по пресечен терен, а по пътя правят впечатление изградените чешми от благодарни хора, намерели нужното изцерение.
До святото място води нарочна жена. Тя е посветена - получила е правото да извършва лечебния обред по наследство от майка си или от много близка кръвна родственица.
Самата баба Юлия започва "да кара" хората там, след като светилището й помага да пребори собствената си болест."Зарекох се тогава, че човек няма да върна и на всеки ще опитам да помогна, щом Бог на мен ми помогна", разказва старицата.
До камъка "карат" и други местни жени, но напливът при нея е най-голям.Първоначално жената извършва обредно измиване на тялото си, защото както тя, така и онзи, който предстои да се лекува, трябва да с ритуално чист. След това повежда болните към светилището, което отстои на около 3.5 км северозападно от селото.
Пътят минава през скалистата местност "Кара кая".Когато достигнат до светилището в Скрибина, жената оставя болните при входа на сакралната територия, представляващ тесен проход между два каменни блока.
Тя влиза сама до скалата с арката, моли се, обърната в посока юг, после взема камък, почуква три пъти върху скалата и изрича свещената формула, с която вика сайбията, духът-стопан на святото място. Така става ясно, че лекува не камъкът, а голямата черна змия, която живее тук. Според някои местни народни представи, тя е огромна, космата и дори има брада.
Преди да започне провирането (което трябва да е 1 или 3 пъти, но никога 2), камъкът се отключва с молитва. Всеки гост носи брашно и червени конци (с дължина, равна на ръста), върху които трябва да е спал три нощи.
Следва изкачване на дървена стълбичка и провиране с лазене през дупка на камъка. Някои предпочитат да "влязат" боси в светилището, за да попият по-силно енергията му. "Изходът" от светилището прилича на пързалка, където върху скалата десетки виждат образа на змията - пазач на светилището според легендата за енергийния камък, пише "Марица".
При третото провиране, след изкачването, болният хвърля парички и се моли за изцерение, преди да напусне камъка.
После слиза, съблича дреха, която е носил по време на ритуала, и я завързва за дърво, което още не е "облечено". Да се намери такова, отнема време, но е важно, защото, ако завържеш на вече заето, ще вземеш болестта на другия, смятат местните.Краят на лечебния ритуал е белязан от ритуално опалване на арката, заместено в наши дни с гърмеж на пушка или пиратки. Болният излиза от святото място, като хвърля камък през главата си назад и без да се обръща, поема по обратния път. Народното тълкуване е, че вече е получил здраве и няма повече да се връща тук.
В Скрибина изцерение търсят както тежкоболни хора, загубили надежда за конвенционално лечение, така и напълно здрави, но поразени от душевна мъка или стрес, които дирят покой за съзнанието. Идват всеки ден, в сняг и пек, от цялата страна, дори от съседните Македония и Гърция.Преминалите през Скрибина разказват за проговорили деца аутисти, безплодни жени, които заченали непосредствено след провирането, и хора на смъртен одър, които се върнали към живота."Гаранции няма", казва обаче баба Юлия.
Затова на пътешествие до Скрибина не трябва да ни водят очакванията, а вярата и надеждата. Дълго планиране не е нужно - местните намират подслон за всеки, дошъл в последния момент.Светилището е част от един от най-древните мегалитни тракийски скални комплекси на територията на Югоизточна Европа - Градище. Той започва от Долно Дряново (община Саточва), разположено на десетина километра от Крибул. Площта на скално-култовия комплекс е 500 дка и се състои предимно от скални масиви.
Изследването на вертикалния и хоризонтален градиент на магнитната индукция по повърхността и обема на скалите в Скрибина, проведено през 2012 г. с дигитален USB 3D магнитомер от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова от Института за космически изследвания и технологии при БАН, в рамките на научно-изследователския проект "Тракийски светилища от Западните Родопи - III етап", показа стабилни във времето и пространството аномални зони. Зоната на максимален градиент на магнитното поле е в просвета на скалната арка.
източник: Марица
