Диалектите са част от родния ни език, съществуват заедно с книжовния език и социолектите – жаргона. Диалектите са местните говори, характерни за отделните райони в страната, те правят езика жив, пъстър, понякога забавен, придават му колорит, а в художествената литература помагат да се потопим във времето, за което се разказва произведението, да се доближим до героите и преживяванията им, правят ги по-автентични.
Ето защо правилното поведение е опознаване и съхраняване на диалектите, а не изричането с лек присмех, че там се говори на диалект или че лицето Х говори на диалект. Естествено, че има среда и събития, на които диалектните говори изглеждат неуместно и употребата им не трябва да намира място, но самите диалекти не следва да бъдат натоварени с отрицателно отношение към тях, защото са част от езика ни, от езика, който обичаме.
Диалектите могат да бъдат и забавни, както и да създават езикова бариера, тъй като част от диалектните думи са напълно неразбираеми за хора, които не са местни за даден регион. Така например някои диалектни думи от Добруджа ги знаят само местните и ако в разговор бъдат употребени, твърде възможно е комуникацията да бъде затруднена от неразбиране на диалекта. Не вярвате? Вижте тези думи и се опитайте да разгадаете какво означават. Те са сред тези диалектни думи от Добруджа, които масово хората не познават и не знаят какво се назовава с тях.
Знаете ли какво означават тези диалектни думи и изрази?
Диалектни думи от Добруджа – знаете ли какво означават?
Добруджанският диалект е особено пъстър и интересен. Добруджанци са намерили например своя собствена логика как да нарекат цветовете, като част от имената са толкова засукани, че трудно ще разгадаете кой цвят назовават, дори да знаете, че името е получено на сравнителна база или от това на какво прилича цветът.
Знаете ли как е светло зелено според добруджанци? Жабунчено – така наричат цвета. Смрадляково пък назовават оранжевото. Бихте ли се сетили за това? Интересни диалектни думи от Добруджа, трудни за разгадаване, са и:
- Паткан – не, тази дума няма нищо общо с патките, нито пък е странен начин да наречеш патокът. Паткан също е представител на животинския свят, но означава плъх. Така наричат на диалект плъховете в Добрич и околността.
- Цуйка – чували ли сте тази диалектна дума, характерна за добруджанци? Казват, че добруджанци използват и румънски диалекти, които са припознали като свои, а това прави разгадаването на значението на някои диалектни думи още по-сложно. Няма да ви мъчим, цуйка е ракия, ако не знаете, не бихте могли да отгатнете не само защото не намеква с нищо, че това е ракия, но и малцина са чували диалектната дума, която е сред диалектните думи от Добруджа, които ги знаят само местните хора. И това не ни учудва – диалектите, познати в Добруджа са сред най-неразбираемите у нас заедно с врачанските.
- Угъзил се – не, не сме цинични, не бързайте да се притеснявате. Всъщност думата няма нищо общо с онова, за което си мислите. „Угъзил се“ означава според повечето източници „Хванал се на тежка работа“ на крушарски диалект, а Крушари е част от Добруджа, така че тази дума е точно на мястото си в нашия труд.
- Този край на страната ни неминуемо е повлиян от гагаузите, поради което и диалектът е повлиян от тях. Така вече не ни учудва, че сред диалектните дума срещаме и такива като гевезе, муам и фасон. Муам означава дъвча, ям, но също и удрям с ожесточение, гевезе е „капризен, разглезен“, а фасон – външен вид, но също и високомерие.
