Бодиартът се смята за едно от най-древните изкуства. Изрисуването на тялото с къна се приема за негов първоизточник и е разкрасителен метод, датиращ от хиляди години.
Хенна е името на растението, от което се прави къната. В превод думата означава червено. Хенна се нарича и самото изкуство на изрисуване на тялото. Макар и широко разпространено в индийските и ориенталските култури, първи са използвали къната древните египтяни. Те боядисвали ноктите на краката и ръцете си, косите на покойниците. По-заможните граждани в египетското общество пък използвали къната в грима си. В по-късни години рисуването върху тялото се разпростира в Ориента, Индия и Северна Африка.
Свързва се с различни обредни, културни и празнични ритуали и е абсолютно задължително за сватбената церемония. Два дни преди нея се събират жените от рода и старателно изрисуват дланите, ходилата и различни части от тялото на булката. Яркостта на цветовете е пряко свързана с любовта – колкото те са по-наситени, толкова и чувството ще е по-силно. Сред множеството елементи и шарки се вплита умело името на жениха, което той трябва да открие през първата брачна нощ.
Мотивите на рисунките са различни в зависимост от регионите. Арабските рисунки са характерни с големи флорални мотиви и украсяват предимно дланите и ходилата на жените. Африканските мотиви са геометрични, ъгловати и изрисувани с дебели линии, отразяващи религиозните вярвания. Рисунките от Индия и Пакистан са наситени с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона. Линиите са тънки и фини и освен дланите и ходилата покриват също прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба. В индийските рисунки често се срещат мантри, мандали и други символи от техните богати и разнообразни традиции.
Освен разкрасителния ефект хенна рисунките имат и практически аспект – охлаждащия ефект на къната върху кожата.
Увлечението по рисунките върху тяло постепенно завладя целия свят. Днес популярността им расте и на Стария континент. Временните татуировки са безопасни, безболезнени и не те обвързват за цял живот като постоянните. Винаги можеш да ги смениш, когато ти омръзнат. Петра Добревска е художник и се занимава с бодиарт изкуство. Тя ни запозна по-отблизо с техниките при приготвянето на къната и нейното нанасяне върху тялото. „Има различни рецепти за приготвянето на къната. Едната е при пълно запазване на естествения състав на хенната без добавяне на каквато и да е химия, изцяло естествен продукт. Индийците прибавят различни етерични масла за засилване на ефекта и издръжливостта.
В днешно време не е изключен и някакъв химичен елемент, за да стане багрилото по-силно и да издържи до 2-3 седмици”, разказва Петра. Традиционните индийски къни са червени и черни и съдържат пигменти, които, като влязат в контакт с кожата, засилват цвета. Целият процес е дълъг и бавен. „След като се нанесе върху тялото, се изчаква да изсъхне, фиксира се с киселина, после се изстъргва. Намазва се със съответното масло и чак на следващия ден татуировката може да се види в крайния й вид. Тогава вече и цветът се е засилил максимално”, продължава събеседничката ни. Съкращаването на целия този процес е и другата причина, поради която някои прибягват до химията. Така само след час можете да се фукате с готовата рисунка. „Има гелове, които се добавят към къната.
В началото те не се виждат, но след около 10 часа татуировката вече е станала с много наситени тъмнокафяви и тъмночервени цветове. Ролята на гела е да активира цветовете по-бързо”, казва Петра.
Рисуването върху кожата става с апликатор или тънки четчици. Това, както разбираме, зависи от орнаментите. Ползват се шаблони, но събеседничката ни твърди, че тя самата предпочита да импровизира на момента. „Обикновено хората идват с готова идея, която доразвиваме, или пък си избират нещо от готовите рисунки”, продължава художничката. Майсторите на традиционни индийски хенна рисунки понякога съчетават и двата цвята на къната. В украсата се добавят и различни камъни. Всичко това, смесено със сложните и разнообразни елементи, дава изумителен резултат. Като красиво пано, което трудно можеш да предположиш, че е излязло изпод нечия ръка.
Татуировките у нас са по-прости и по-европеизирани. В повечето случаи се прави временна рисунка, чиято тенденция е да се превърне в постоянна татуировка. Това дава възможност за размисъл и преценка преди трудно обратимата стъпка. По-запалени по временните татуировки, както по всичко модерно, са предимно жените. Те избират обикновено различни растителни елементи, цветя, птици. Изключително популярни в момента и сред двата пола са надписите - дадена дума, име, откъс от песен или стих, надпис, вплетен в някакъв друг елемент. Местата на татуировката също са различни, но като цяло се избират по-видимите. А какво по-видимо от лицето например, което се оказва все по-предпочитано днес.
Татуировките, направени с хенна, издържат около две седмици. Започват да избеляват и постепенно изчезват, като могат да бъдат повторени, когато започнат да бледнеят. Цената на една такава татуировка започва от 10 лева и расте правопропорционално с нейния размер. Подновяването й се таксува наполовина.
Ако сте любител на бодиарт изкуството, но не се осмелявате да си направите нещо, което ще трябва цял живот да гледате върху тялото си, временната татуировка е едно добро решение. Ще ви даде време да решите дали точно това искате и дали точно там го искате. А ако пък се окаже, че желанието ви се е изпарило заедно с рисунката, поне ще сте пробвали, без да сте изгубили нищо.
