Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Стихотворение на деня, 19 октомври, от Елисавета Багряна

19 октомври 2024, 06:00 часа

"Синеоката"

Ех, ти, орис, мен орисала!

Майко моя, жалбо моя люта!

Как да кажа, как да бъда чута -

тъй било от Бога писано...

Нямам ли сукна отрезани

и не съм ли млада, белолика?

Нямам ли снага на трепетлика,

тънки ризи, тежко везани?

Не мета ли ширни дворове

рано сутрин с китка на косите?

Песни ли не пея кръшно вити

по седенки и по сборове?

Що ми са очи черничеви,

тъмносвилени коси и вежди? -

Той ги, майко, даже не поглежда.

Днеска го видях край чичови -

караше на паша стоката.

Беше му лицето восък бледно.

Не ми проговори, ни погледна.

И разбрах тогава аз, горкана:

той обича синеоката,

дето снощи другиму пристана.

Елисавета Багряна

Гергана Шумкова
Гергана Шумкова Отговорен редактор
Новините днес