"Как?!"
Как да се движиш в този свят,
без никого да нараняваш,
като ръбат, зъбат, чепат –
на ръб, на зъб на чеп те прави?
Като живееш в общество
от същества тебеподобни,
изваяни от естество
несъвършено, несвободно?
Като не е еднакво строг
Животът с всички свои твари?
Като и в името на Бог
в душите ви се буди Звярът?
Като компромис е мирът
дори и между двама души?
Като раздаващият съд
е сам затънал в грях до гуша?
А майката Земя е… гроб.
Един – за чисти и нечисти.
И всеки порив за добро
е мъничко самоубийство.