Може би сте любопитни какво се крие под забраденото лице на арабките? Дали жените, които крия лицето си са по-красиви от очакваното или са си съвсем нормални като другите хора. В последно време все по-често жените се престрашават да махнат забрадките от лицето си. Само че това е възможно само с изричното съгласие на техния съпруг. Трябва им разрешение, за да направят подобна стъпка. За да сме по-конкретни е добре да ви кажем, че се срещат няколко разновидности на мюсюлманското облекло.
На първо място това е бурката. Тя е създадена с цел да покрие цялото женско лице и тяло, като е оставен малък отвор за очите, покрит с мрежа. В превод бурка значи завеса, перде. В Пакистан и Афганистан можете да видите такъв тип облекло, като до 2001 година е било задължително за всяка жена.
Чадрата се различава от бурката, защото при нея лицето остава цялото открито. Като цвят не е задължително да е в черно, може да бъде и в бяло.
Никабът пък е вид кърпа, която прикрива лицето чак до очите на жената. Прието е да се носи и в Европа, като най-често се наблюдава да го носят мюсюлманките, избягали от военните действия в Европа.
Хиджабът представлява шал, който закрива само главата. Той се носи заедно с рокля с тъмен цвят, която покрива плътно цялото тяло. Това не се води строго облекло, защото има много елегантни рокли. Тук ръцете са открити, а обувките са стилни и елегантни, виждат се много ясно.
А сега може би е време да отговорим на въпроса ви дали под тези облекла, които скриват части или цялото женско тяло се крие красавица или пък отдолу е съвсем обикновена жена? Може би нежна и красива, а може би груба и невзрачна?
Всъщност можете да се ориентирате основно по лицето й. Понякога то е идеално гримирано, кожата й ухае приятно, което е предпоставка, че жената е хубава и добре поддържана. Очите са подчертани, веждите й са добре гримирани. Но това е всичко, което можете да видите като странични наблюдатели.
Само у дома арабките имат право да носят всекидневно облекло. Любопитно е да се каже, че те си имат специални рокли за обличане вкъщи, които подчертават извивките на тялото им. Позволено им е да носят панталонки, фланели и дори къси гащи. Ако ходят на плаж и искат да поплуват, на тях им се разрешава да си сложат бански, които се наричат буркини. Те са по-специални от обикновените бански, които сме свикнали да виждаме при другите жени.
Когато една жена, която е живяла на Изток отиде в чужбина и се престраши да се покаже цялата на публично място, страната, в която е родена я осъжда и дори започва да я следи. Доста такива смели жени им се налага да емигрират, за да избегнат съд и затвор. Когато са в чужбина и махнат своето було от себе си, те автоматично губят права да се завърнат в своята родина. Но пък се радват на свободата си и щастието да покажат своята красота.
