Хлябът е неразделна част от делника и празника, от обредите и обичайте ни от незапомнени времена, с хляб и сол сме посрещали освободителите си, скъпи гости и новия живот в дома, с хляб сме изпращали свидни близки в последния им път към вечността. Богатството на обредни хлябове и присъствието на хляба дори като герой от приказките – спомнете си тази за житената питка – красноречиво сочи, че българинът не е сядал на трапезата без хляб. Насъщният ни е бил основна храна особено за по-бедните хора, но и заможните приготвяли пити в дома си. Как тогава от свещен и хапват още горещ, току-що изваден от фурната или омесен в дома в едни по-ранни години, хлябът се е превърнал с синоним на наднормено тегло и враг за здравето и фигурата? Вероятно причината е в масово използваното днес брашно за насъщния, фабричното производство, съдържанието на набухватели, консерванти и други за сметка на ценни витамини и минерали, осигуряващи ползи за здравето. Изборът на хляб за трапезата е важен, макар днес да не консумираме количествата, които нашите деди са поднасяли на масата си, защото има хляб, с които не следва да се прекалява, както и такъв, който можем да консумираме без угризения и притеснения в значителни количества. Как тогава да определим колко хляб на ден можем и трябва да консумираме, щом вида на хляба е от решаващо значение? Вижте какво споделят специалистите по темата.
По колко най-много хляб на ден се счита за полезен?
Както вече споменахме, това зависи основно от вида на хляба. Хляб, приготвен от цели зърна и особено в домашни условия, е много по-полезен от белия хляб в търговската мрежа, макар да е известно, че и последният съдържа магнезий, така ценен за здравето, както и че е дори консумацията на бял хляб не нанася вреди и не заобля талията, ако е в разумни количества. Как обаче да определим какво е разумно количество? Ако според едни консуматори това е филийка на ден, за други е цял хляб. Ясно е, че не следва да определяме отговора на въпроса по колко най-много хляб на ден се счита за полезен, следвайки субективно мнение или лично убеждение, така че вижте какво казват диетолозите по темата:
Още: Какво се случва, ако напълно откажете хляба - отговор от лекар
- Умерената консумация на хляб не пречи на диетата за отслабване, като под умерена специалистите определят 25% хляб от съдържанието на цялата чиния. Диетолозите припомнят, че отслабването е математика – ако се консумират по-малко калории от онези, които се изразходват, то напълняване не настъпва. Така те споделят схващането, че има по-голямо значение как се храните като цяло и какви калории приемате и изразходвате, а не колко от тях идват от хляба. Калориите са си калории и без значение дали са от хляб, или от ябълки, ще настъпи напълняване, ако се приемат повече от онези, които се изразходват. И все пак – за да се осигури разнообразно, пълноценно хранене и максимум ползи за здравето, важно е тестените изделия и в частност хлябът да не са повече от 20-25% от дневния прием на храна. По-високият процент ще означава по-малък прием на плодове, зеленчуци, варива и прочие, с което ще пострада именно здравето.
- По колко най-много хляб на ден няма да ни навреди зависи и от вида на хляба. Докато белият е високо съдържание на въглехидрати и калории и с ниско съдържание на хранителни вещества като фибри, мазнини и протеини, то този от домашната хлебопекарна, богат на цели зърна и дори на зеленчуци, осигурява повече ползи за здравето и може да се консумира и в по-големи количества. Пълнозърнестият хляб е полезен за поддържане на нивата на кръвната захар и осигуряване на основни хранителни вещества, поради което може да се консумира в по-големи количества в сравнение с белия, който може да увеличи нивата на кръвната захар и да доведе до напълняване само с консумацията на 100-тина грама – 2 филии – на ден, както сочи проучване, установило и че хапването на 100-тина грама бял хляб на ден е свързано с 40% повишен риск от затлъстяване. За разлика от белия хляб пълнозърнестият помага за поддържане на по-стабилни нива на кръвната захар и работи за потискане на апетита. Подобно е и въздействието на многозърнестия хляб, който също е ценен за здравето.
- За един от най-полезните видове хляб се сочи този с квас, приготвян от ферментирало с бактерии и мая тесто. По време на ферментацията простите въглехидрати в него се редуцират от бактерии и дрожди. Така че нивата на кръвната ви захар не се повишават, след като консумирате хляб с квас, богат на витамини, полезни бактерии за храносмилателния тракт и подходящ дори за хората с непоносимост към глутен.
Ако имате колебания по колко най-много хляб на ден няма да ви навреди, попитайте лекаря си, който според това дали имате хронични заболявания, дали се нуждаете от контрол на кръвната захар, дали имате глутенова нетолерантност и т.н. ще отговори на вашия въпрос.
Още: Експерти: Това е най-здравословният хляб и е много подходящ за диабетици
източник: https://www.medicinenet.com/can_i_eat_bread_and_still_lose_weight/article.htm
5 признака на непоносимост към глутен
