Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло. Танцът е неразривно свързан с музиката, чието емоционално-образно съдържание намира въплъщение в композицията му. Той може да се разглежда и като несловесна форма на комуникация между хората, но не е характерен само за тях, а се наблюдава и сред животните. Така например много птици изпълняват ритуални танци с цел да привлекат партньора си. Също така много спортове като гимнастика, синхронно плуване, фигурно пързаляне и други съдържат елементи на танцуване. Думата може да се използва дори в преносен смисъл – например танцът на листата на дърветата.
Дефиницията на танц зависи от историческите, културните, естетическите и моралните традиции в едно общество. Той може да бъде ритуален, церемониален, пред аудитория, или за лично удоволствие. Характеризира се с грациозност, елегантност, красота, съпроводен е с ритмични звуци и има за цел да разкаже някаква история или да изрази чувства, които се засилват от пантомимата, костюмите, сценичните декори и избора на светлина. Хората, които танцуват, се наричат танцьори, а самото действие танцуване. Изкуството да се създават танци се нарича хореография, а хората, които се занимават с това – хореографи.
Танцовото изкуство не оставя ясно идентифицируеми физически артефакти, които да могат да се запазят в продължение на хилядолетия, като например каменни инструменти, ловни сечива или пещерни рисунки. Поради тази причина не е възможно да се каже кога точно танцът става част от човешката култура.
Предполага се, че танцът, заедно с ритъма на музиката и боядисването на тялото в ранния етап на човешката еволюция служи като мощен инструмент за създаване на транс и променяне на съзнанието на човека. В това състояние хората губят индивидуалните си характеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност. Съвременни военни единици използват силни и шумни, на висок глас пеене и танци, за да се подготвят за опасни военни мисии.
Танцът със сигурност е важна част от церемонии, ритуали, празнувания, чествания и развлечения, дори преди раждането на първите човешки цивилизации. Археологически находки предоставят доказателства в полза на това твърдение от праисторически времена – като например 9000-годишните рисунки в скалните жилища Бхимбетка в Индия или пък древноегипетските рисунки в гробници, изобразяващи танцуващи фигури от около 3300 г. пр.н.е.
Едно от най-ранните структурирани използвания на танците е възможно да е при изпълнението и разказването на митове. Понякога са използвани и за показване на чувства към противоположния пол, т.е. свързани са с произхода на „правенето на любов“. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от поколение на поколение.
Друга ранна употреба на танца вероятно е като предшественик на транса в лечебни, целебни ритуали. Той все още се използва за тази цел от много култури – от бразилските тропически гори до пустинята Калахари.
В европейската култура, един от най-ранните записи на танцуване е от Омир, чиято „Илиада“ описва хорея (χορεία). Ранните гърци превръщат изкуството на танцуването в система, изразяваща всичките различни страсти. Гръцкият философ Аристотел например поставя танца редом с поезията и казва, че някои танцьори с ритъм и жест могат да изразят нрави, страсти и действия. Най-видните гръцки скулптори изучават поведението и отношението на танцьорите в тяхното изкуство на имитиране на страстите.
