Психолозите често се сблъскват с проблем при хората, които се чувстват невидими. Факторите за възникването на такова чувство са много, но основната причина е ниското самочувствие. Как да се справите с това, има ли начини да предотвратите собственото си унижение?
Симптоми
Често хората сами се стремят да са невидими. Ролята им в обществото не е толкова необичайна, колкото те смятат. Принизяването на собствената значимост, качества и възможности идва от самия човек, пренася се на другите и се прави погрешно заключение. Картината на реалността се изкривява, човек престава да чува собствения си глас и мисли, подценява чувствата и стремежите. Започва да се смята за недостоен за успех, внимание, просперитет.
Когато човек започне да омаловажава всичко, което е свързано с него, се получава деформация на личността.
В това състояние хората са склонни да пренебрегват собствените си предимства, таланти, индивидуалност и т.н. Околните не могат да ги убедят в противното. Човек, неусетно за всички, започва да се стреми да остане в сянка, да не се опитва да покаже своята индивидуалност, да не се набива на чои.
Резултат
Такива проблеми могат да започнат в детството, в което родителите упорито не забелязват личността на детето, авторитетно решават всичко вместо него.
Това важи особено за семейства с един родител след развод. Отначало родителите се карат, след това негативното преминава към децата. Бащите спират да им обръщат внимание. Една нормална майка ще се опита да обясни всичко на детето, а истеричната ще прехвърли вината върху детето. Често можете да чуете фрази като: „Ти си същият като баща си“. Психолозите се сблъскват с груби нарушения на правата на децата, когато единият от родителите го бие, а другият само съжалява, без да спира насилието. Именно в такава среда се раждат невидимите личности. Те са лишени от чувство за сигурност, собствено мнение и чувства.
Те продължават да се упрекват за всички негативни събития в живота си, омаловажават заслугите си, отричат индивидуалността и по всякакъв начин се подтикват да се борят срещу нея.
Тези хора се опитват да намалят нивото не на своята тревожност, а на своите родители, приятели, колеги. Въпреки че е наистина са стресирани.
Когато родителите реагират прекалено на проблемите на детето, то е склонно да снижава сериозността им с възрастта. В крайна сметка, основната задача не са техните собствени неуспехи и страхове, а разстроените чувства на родителите им. Стига да не се притесняват, така мисли зараждащият невидим човек.
Игнориране на страха
Човек изпитва страх всяка секунда, така работи вътрешният му инстинкт, чувството за сигурност. Заради спокойствието и комфорта на някой друг, невидимият човек може да пренебрегне собствения си страх.
Такова отношение към себе си води до нарушаване на работата на всички системи, те губят всички референтни точки. Подценяването на чувства, желания и стремежи води само до депресия, стрес и негативизъм.
Уважението към себе си, приемането на своята индивидуалност, правата и характеристиките също може да говори за приемане на личността. Всеки човек заслужава признание и просперитет. Не пренебрегвайте желанията, чувствата и стремежите, в противен случай животът губи всякакъв смисъл.
