И императорите могат да обичат. Историята на Николай II и Александра Фьодоровна може да стане романтичен модел за вечни времена на понятието „идеална любов". Двамата се запознават в крехка възраст, влюбват се почти от пръв поглед, сблъскват се с неодобрение на родителите, през целия си живот се борят с дворцови интриги, намират опора единствено един в друг и в любовта на задружното си семейство. А накрая всички заедно посрещат смъртта...
Александра Фьодоровна (1872 -1918), родена като принцеса Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат в град Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат, тогава вече част от Германската империя, от малка е наричана от всички Аликс. Тя е внучка на английската кралица Виктория. Двете са много близки и Алиса става любимата внучка на английската кралица, която я нарича „слънчице”.
Аликс вижда за пръв път Николай през 1884 година - едва дванадесетгодишна, тя пристига за пръв път в Санкт Петербург за сватбата на сестра си Ела, която ще се жени за неговия чичо, великия княз Сергей Александрович. Престолонаследникът я кани на танц. Той е с изтънчени маниери, а за нея дворът отсъжда, че е лишена от чар и е много скована. Николай й подарява диамантена брошка във формата на пеперуда, която тя връща. Но въпреки това девойката вече знае, че Николай е Eдинственият. А той изписва с диамант върху стъклото на кабинета си своето и нейното име: Ники, Аликс.
Виждат се чак след пет години, когато Аликс идва в Русия по покана на сестра си. Тя поразява всички с красотата си - предишната срамежлива провинциалистка се е превърнала във висока и стройна блондинка с изящен профил на антична камея. Когато двамата се сгодяват, щастливият годеник подарява на своята бъдеща жена диамантено колие, изящен пръстен и същата онази брошка, наподобяваща пеперуда, която му е върнала някога, а той е пазил като очите си.
Родителите му са резервирани спрямо Алиса. Въпреки че тя им е кръщелница, императорът и императрицата не я одобряват за съпруга на сина си, главно поради трудния й характер и антигерманското настроение в дома на руското императорско семейство, но не се противопоставят на годежа им. Алиса и Николай се сгодяват през април 1894 г. Германската принцеса приема православието и променя името си на Александра Фьодоровна. През същата година Александър III умира и годеникът на Александра се качва на престола като Николай II. Сватбата им се състои на 26 ноември 1894 г. - венчани са на пищна церемония в параклиса на Зимния дворец в Петербург. Николай е на 26 години, а Александра – на 22. След две години, на 14 май 1896 г., в Кремъл в Москва се провежда и официалната коронация на младата императорска двойка.
„Миналото е зад нас и никога няма да се повтори. Бъдещето е неизвестно, само настоящето ни принадлежи..." Това е част от кореспонденцията между двамата младоженци. Звучи като мрачно пророчество за съдбата на императорската двойка.
Двамата наистина се обожават. Не се впечатляват нито от недружелюбното отношение на висшето общество - придворните смятат императрицата за студена и надменна, не й прощават склонността да казва откровено какво мисли, не виждат зад външната й сдържаност нейната гореща натура. Осъждат я, понеже ревнува съпруга си от всички, дори от майка му. Аликс не умее и не желае да се харесва на околните. Стига любимият й съпруг да е до нея. А той отвръща напълно на чувствата й и я нарича нежно „слънчице”. Двамата имат свой сигнал - когато иска да види съпругата си, Николай II свири с уста като птица и чувайки този зов, Александра Фьодоровна зарязва всичко, за да отиде при него.
Загадъчни бременности и помятания
Още от първите години на брака им Александра изпитва огромен натиск да роди наследник на руския трон. След раждането на първата им дъщеря Олга, Николай II заявява, че е изключително щастлив, защото, ако им се бе родил син, той щял да бъде на цялата държава, а сега дъщеря им била само тяхна. Твърди се, че заради физическото изтощение от първата бременност и напрежението покрай коронацията през лятото на 1896 г. Александра помята друго дете.
След това трагично събитие императорското семейство се радва на появата на още три момичета - Татяна, Мария, и Анастасия. Те обаче не могат да бъдат наследници на трона, защото според руското законодателство унаследяването става само по мъжка линия. Императрицата чувства все повече натиска да роди момче.
Две приятелки на императрицата, бившите принцеси от Черна гора Милица и Анастасия, я запознават с френския „лекар” със спорна репутация Филип Вашо. Вашо е известен като спиритист, маг и медуим. Той заявява, че ще й помогне да роди момче. Отчаяната Александра изпълнява всички негови указания – къпе се на лунна светлина, пие лечебни отвари, прави буквално всичко, което й се каже, с надеждата, че ще роди момче. През 1903 г. Александра започва да мисли, че е бременна. Един ден обаче тя припада. Според някои източници е установено, че императрицата е пометнала. Други твърдят, че е страдала от така наречената „фантомна бременност” и всъщност само е смятала, че е била бременна, а проблемите, които е имала, се дължали на анемия. И днес версиите за тази бременност и помятане са доста спорни. В книгата на Андрей Мейлинас и Сергей Мироненко, A Lifetime Passion: Nicholas and Alexandra Their Own Story, се твърди, че Александра е претърпяла това помятане именно заради фалшивия лечител Филип Вашо и в Русия мнозина я обвиняват, че се е обвързала с такъв измамник. В деня след предполагаемото помятане излиза официален бюлетин, подписан от кралския акушер професор От и кралския хирург Гиршо, с който се потвърждава случилото се.
Според други изследвания (например книгата Anastasia: The Lost Princess на Джеймс Блеър Ловел (James Blair Lovell) Александра е родила момиче, докато е била в състояние на силно наркотично опиянение. Недоносеното бебе е било изпратено да живее с холандско семейство в Дания.
Мистериите около това помятане – което е в центъра на историята в „Наследницата на империята” от Дженифър Лам, продължават да интригуват и днес и историци, и читатели.
На 12 август 1904 г. императрицата ражда дългоочаквания наследник на руския престол – царевич Алексей Николаевич. Радостта от раждането му е помрачена, след като се разбира, че Александра е прeдала на сина си наследствената болест хемофилия, която преследва много от потомците на кралица Виктория. Хемофилията прави Алексей изключително крехък, причинява му болезнени пристъпи и кръвоизливи. Това кара Александра да се съсредоточи изключително върху грижите за сина си.
Тежките кризи на Алексей, чувството за вина, че детето й страда заради нея, непрекъснатото раздвоение между грижите за него, възпитанието на дъщерите и официалните задължения се отразяват зле на психичното равновесие на императрицата. Тя става изключително лабилна, истерична и лесно манипулируема. Императрицата попада под силното влияние на религиозния мистицизъм и се оказва обсебена от мисълта, че единственият, който може да помогне на сина й, е Григорий Распутин. Распутин получава голяма политическа власт и това, заедно с неговото скандално поведение подкопава още повече авторитета на Александра сред нейните поданици. Но любовта и връзката между императрицата и императора е все така силна.
Използвани са материали от: Lisawallerrogers.wordpress.com, Sibir.bg, BG.wikipedia.org и др.
