Обредните питки и хлябове са част от традициите ни, от паметта и корените ни, от ритуалите и за светлите празници, и за тъжните помени. Замесени с вяра и надежда, те присъстват на всяка празнична трапеза и разказват с богатата си украса истории. И питката за Бъдни вечер не прави изключение.
Значението на обредната питка на трапезата ни
Българите са посрещали с хляб освободителите си, с хляб са изпращали любимите си хора по техния последен път към вечността, с хляб са споделяли светлите празници, за които всяка питка имала своята украса, свързана със символите на празника. Хлябът за българите е свещен, свързан с душата, откъдето идва и малко познатото му име, с което го наричат в някои краища от страната – душица. Питки за повод, празник и помен, в които са замесени и спомени, и сълзи.
Обредният хляб заема важно място и на трапезата на Бъдни вечер. Богато украсен, макар да е замесен с шепа съставки, той е жива история.
Питката на Бъдни вечер – традиции и ритуали
Питката на трапезата в нощта срещу Рождество Христово е едно от 7-те или 9-те постни ястия, които по традиция домакините трябва да приготвят. Задължително е постна, поради което обичайно се замесва содена питка. Поднася се по стара традиция върху жито, за да е плодородна годината, или върху слама, която олицетворява яслите, в които се е родил Христос. Разчупва се от най-възрастния в семейството, вдигната високо над главите на всички, като първото парче от питката на Бъдни вечер се поставя на иконата на Света Богородица, а другите се подават на членовете на семейството по старшинство – като се започва от най-възрастния и приключва с най-младия.
Как се раздава питката на членовете на семейството?
Важно е не само първото парче от питката на Бъдни вечер на кого се дава, но как се раздава тази питка. Старейшината – най-възрастният, разчупил питката, подава по късче от нея на членовете на семейството по старшинство – като започва от най-възрастния и приключва с най-младия. Задължително се прекадява с тамян, за да избягат караконджулите и злите сили, които обикалят по това време в търсене на жертва.
Още: С тази къпана питка за Бъдни вечер няма как да сбъркате
В някои краища от страната освен парче за иконата на Света Богородица такова се полага и на къщата. Там наричат второто парче от питката за къщата и го отделят. Това парче не се консумира, а ако паричката се падне именно в него или в парчето, поднесено на иконата, годината ще е щедра и добра не просто към един член от семейството, а към този дом и всички негови обитатели.
Други традиции, свързани с обредния хляб на Бъдни вечер
Освен ритуално разчупване на питката, много от традициите за празника са свързани с нея като:
Гадаене на бъдещето по хапка от питката. Младите момичета, на които било време да се задомят, отчупвали хапка от питката и я слагали под възглавницата си, за да преспят върху нея. Според народните вярвания така девойката щяла да сънува бъдещия си съпруг.
Когато се разчупва, питката се вдига над главите на семейството, за да е толкова високо житото, колкото високо е вдигната питката.
Още: Как да направим най-пухкавата питка за Бъдни вечер с мая
Парата в питката – някога сребърна, днес просто монета – вещае богата година, късмет и благословия за този, в чието парче се окаже.
Освен монета в някои краища на страната се слага и дрян – клончета с различен брой пъпки върху тях, като всяко клонче имало значение и тълкувание. Вместо дрян често се слагат днес в питката късметчета, пожелания за новата година, надежда да е по-добра, написани на хартия – ръчно или готови късметчета от търговската мрежа.
Всеки член на семейството трябвало да опита от тази обредна питка, за здраве и късмет.
