Преди основаването на Дунавска България от хан Аспарух съществувала средновековна прабългарска държава, основана от Котраг. Земите ѝ се простирали около реките Волга и Кама, поради което била наричана още Волжко-Камска България. Днес някогашната територия на Воложка България принадлежи на Русия. Но в онези времена там била средновековна България.
Кога е създадена Воложка България и колко време е съществувала?
Основана от прабългарите на Котраг, Волжка България съществувала в периода от VІІ до ХІІІ век. Данни за нея черпим благодарение на труда на арабски географи от IX век, които говорят за прабългари, съставени от различни племена, живеещи в гори и изповядващи основно ислям. Макар повечето исторически извори да сочат, че населението на Волжка България е приело исляма от арабите през 922 г., оказва се, че територията на Волжка България е населена от хора, изповядващи исляма, много по-рано, поради което явно някои автори говорят за първа и втора вълна на исляма във Волжка България.
Разнородно било населението, съставлявало някогашна средновековна България. Сред племената, съставящи Волжка България, освен котраги са били и: савари, барсили, есегели, по твърдение на някои учени – арменци, и билярите, които основават град Биляр – един от градовете, които са играели ролята на столица на Волжка България. Други достигнали до нас имена на столици са Биляр и Сувар. На по-късен етап – втората половина на VIII в. – към тях се присъединяват и маджарите. Макар в началото да има конфликти между маджарите и прабългарите, видно от Танкеевския некропол, двата етноса се смесват и заживяват заедно. Тюркият елемент също присъства, но по думите на Владимиров – доктор по история и културолог – той не е изначален за Волжка България. Тюркизация се дължи на факта, че през VIII-X век Волжка България е васална на Хазарския каганат, от койото съумява да придобие независимост едва през IX век. Следват години на разцвет, бързо развитие и спечелване на международно признание.
Интересни и любопитни факти за Волжка България, достигнали до нас
- Ислямът е бил официална религия, масово проповядвана в онези времена на територията на Волжка България, за разлика от сега, когато България е християнска държава. Изповядваният от волжките прабългари ислям е бил разновидност на ханафитския ислям и се е отличавал с проява на търпимост към други религии и към друговерци. Приемането на исляма е бил извършено поетапно, без конфликти, безпроблемно, като легендата разказва, че причината Алмиш - волжко-българският владетел – да държи на това приемане, е че са се излекували от нелечима болест заедно със съпругата му благодарение на Аллах.
- Мъжете и жените били равнопоставени във Волжка България – факт, който отличава Волжка България от повечето мюсюлмански общества.
- В историческите извори от онези времена липсват ясни и неоспорими доказателства, че Бог Тангра бил Богът на прабългарите, както са ни учили и както повечето българи знаят.
- Между русите и населението на Волжка България се извършва свободен търговски обмен по сключен договор от 1006 година, благодарение на който през 1024 г. и през 1229 г. българите от Волжка България спасяват русите от глад с предоставянето на прочутото Волжко жито.
- Известни са многократно сменящи се периоди на мир и война между Волжка България и Киевска Рус.
- До официалното приемане на исляма е използвана руническа писменост от севернокавказки древнобългарски вариант във Волжка България. Използвана била и арабската писменост.
- През 10 век на територията на Волжка България функционирали училища по религия, видно от пътеписите на пътешественика Ибн Руста.
- „Северна Мека“ – така е наричана Волжка България благодарение на множеството поети, философи, лечители, богослови, които я населявали.
- Развити във Волжка България били земеделието, животновъдството, пчеларството, пивоварството.
