Често се колебаем използват ли се в женски род дадени думи, или следва да употребим мъжки род, въпреки че говорим за жени – колега или колежка, професор или професорка, лекар или лекарка, учител или учителка дизайнер или дизайнерка и т.н.
Трудностите са свързани с това, че един-единствен отговор на този въпрос няма – докато се предпочита думата професор независимо дали е титла на мъж, или на жена, а професорка звучи нелепо и комично, то учителка е масово употребявана дума, част от езика, речника ни и ежедневната лексика, която употребяваме. А как стоят нещата с колега или колежка – може ли да наречем дамата, с която работим, колега – в мъжки род? Кое е правилното и защо?
Колега или колежка?
В повечето случаи, когато именуваме лице от женски пол по професия в езика ни, имаме две възможности – да използваме лексема в м. р. или лексема в ж.р. Това ще рече, че и колега, и колежка са както правилни, така и уместни за употреба. Важното е да помним, че ако използваме определение към тази професия, то трябва да бъде съобразено и съгласувано с нея по род.
Как се пише: убедително или обедително?
Лесно е – правилно е да кажете „Тя е умна колежка“, както и „Тя е умен колега“. В първия случай използваме професията в женски род, следователно и „умна“ е в женски род. Във второто изречение използваме колега в мъжки род, следователно не може да кажем умна колега, а умен колега.
Или всъщност… можем. Напоследък в академичните кръгове, професионалните среди и дори в медиите се среща именно това явление – съгласуването на определението към дадена професия да е с пола на назованото лице, поради което, когато професията се отнася за жени, се среща странно звучащото ни „тя е умна колега“, което на повечето от вас вероятно изглежда като грешка, но се оказва, че не само не е такава, но и все по-често и именно в дадените професионални кръгове се говори така.
Много по-добре обаче звучи, ако съгласувате определението по род с професията, както сме свикнали, а не съгласуването му спрямо пола на лицето, тъй като последното, макар да е „модерно“ в професионалните среди, звучи твърде странно за средностатистическия българин, неестествено, далечно от езика ни, претенциозно и дори смешно, а мнозинството биха го поправили дори като грешка.
Произход на думата колежка
Когато се колебаете колега или колежка да употребите, възможно е някои от вас дори да се запитат има ли място думата колежка изобщо в речта ни, или колега звучи по-професионално и по-добре и е напълно достатъчна дума. Думата „колежка“ е възникнала от необходимостта чрез нея да се подчертае полът на лицето. Как иначе ще разберете колко дами и господа има в даден офис, ако някой нарича всички колега?
Думата „колежка” е описана в „Речник на българския език“ със значение „жена колега“ и тя е книжовна дума, чиято употреба е напълно уместна. Произходът на думата е от латински език, макар да навлиза в българския език чрез руския. Образувана е от думата колега чрез наставка –ка, така, както са образувани учителка, писателка, приятелка.
Как се пише: обяснение или обеснение?
Друг е въпросът, че някои думи, образувани по този начин, звучат по-странно за нас от други, които сме приели. Не се учудваме, че брат ни казва, че ще се жени за своята приятелка, а не за своя приятел, нали така? Тогава защо се учудваме, че детето споделя, че му преподава професорка, а не професор? В първия случай приятелка звучи повече от уместно, а във втория професорка звучи дори леко смешно, неестествено и много по-тежко и сериозно възприемаме думата професор – тя е професор.
Фактите сочат следното – докато „колежка” е дума, която е образувана правилно чрез установен в българския език словообразувателен модел и се използва широко в съвременния български език, използването на думата „професорка“ се ограничава, макар да е формирана по същото правило и по същия начин. Впрочем не използваме често и „директорка“, а директор, като този отказ от употреба на женските форми за някои професии вероятно е повлиян от английския език и англоговорящите.
