Едва ли има българин, който не знае отговора на този въпрос. Българската песен, която лети в Космоса, е “Излел е Дельо хайдутин”, изпята от гласовитата българска народна певица Валя Балканска.
Какво означава една песен да лети в Космоса?
Златната плоча на Вояджър
През 1977 г. американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 полетяха към Космоса, за да търсят разумен живот. Главната цел на мисията е да изследват планетите Юпитер и Сатурн и техните спътници и пръстени. Идеята е на астронома д-р Карл Сейгън.
Към двата апарата Вояджър е прикрепена Златна грамофонна плоча, в която около 25% от съдържанието включва 115 слайда с изображения и “звуци от Земята”, кодирани като видеосигнали. Сред тях са естествени звуци от природата, въздуха, океана и сушата, следвани от звуците от биологичния свят - птици, насекоми, кучета, лъвове, вълци. Накрая са звуците на човека и неговата дейност - плач на бебе, туптене на сърце, умерени крачки, удар на чук, звук на пила, звуци на автомобил, реактивен самолет. Останалите 75% от записа са заети от музикални форми на “културен текст”.
Сред тях са: произведения на Бетховен, Бах, Моцарт, Стравински, “Меланхоличен блус” на Луис Армстронг, песни от остров Ява, Нова Гвинея, Мексико, Перу, Китай, заирска песен, хор от Грузия, панови флейти и перкусия от Перу, индийска рага, гайди от Азербайджан, сенегалски ударни инструменти, аморигенски традиционни песни, индианци от племето навахо и… “Излел е Дельо хайдутин”, изпълнена от родопчанката Валя Балканска с времетраене 4.59 минути. Това е единствената песен от Европа.
Целият подбор на съдържанието на плочата е дело на астронома Карл Сейгън. Негова е и идеята да добави гласови поздрави на 55 езика (българският не е сред тях). Ключовото гласово послание е на президента на САЩ през 1977 г. Джими Картър. “Тази плоча е подарък от един малък отдалечен свят, сбор от нашите звуци, нашата наука, нашите постижения, изображения, музика, мисли и чувства. Опитваме се да надживеем нашето време, за да можем да живеем във вашето”.
От Родопите до Космоса
Валя Балканска пее тази песен за първи път на първия Роженски събор на народното творчество през 1961 г, когато е едва 19-годишна. Научава я от радиозаписа на Надежда Хвойнева. Със същата песен тя се представя и на Първия събор на народното творчество през 1965 г. в местността Войводинец над Копривщица. Тук я чува американската фолклористка Етел Райм, която е очарована от музиката и фолклора ни. В САЩ заедно със своя колега етнолог Мартин Кейнинг, прослушват записите от Копривщица и решават задължително да се срещнат с Валя Балканска.
В Космоса има невидими стени, създадени от "петата сила"
Преди да осигурят звукозаписна техника, Мартин Кейнниг идва в България през 1966 г. и остава в плен на българския фолклор. През 1968 г. двамата американци пристигат отново в страната с цел да записват български фолклор. Първа в списъка им е Валя Балканска. Пред властите те представят изискванията си - да се работи със собствена американска звукозаписна техника и сами да направят подбор на песните. В Комитета за култура дори не са чували името на младата родопска певица и им препоръчват вече утвърдени имена. Но американците са категорични, че държат на Валя.
Отиват в Смолян и дълго търсят подходящо помещение, в което да направят записа. Тъй като в района няма музикално студио, записват в класна стая. Не избират професионални гайдари, а миньорите Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци. Поставят микрофоните на двамата гайдари и Валя в двата края на 30-метровото помещение. Така в училището с неподходяща акустична техника, се прави един-единствен дубъл на “Излел е Дельо хайдутин”.
През 1972 г. Комитетът за избор на звуковата програма за златната плоча на Вояджър се обръщат към Райм и Кейнинг с молба да отстъпят правата върху техния запис на Валя Балканска.
“Излел е Дельо хайдутин” е единствената европейска песен в златната плоча на Вояджър.
