Още в древна Гърция и Рим били популярни питките с пълнеж и сирене. Такива „сандвичи“ били удобни за носене със себе си по време на пътуване или на война и се харесвали на хора от всички класи. В своята 10-томна готварска книга древноримският сибарит и кулинарен специалист Марк Габий Апиций от І век пр. Хр. включва рецепта за първата италианска пица. Той предложил върху тестото да се поставят зехтин с ароматни билки, пипер, чесън, сирене, черни и зелени маслини, мента и босилек, пилешко месо, риба и морски дарове.
Доматите и доматеното пюре, без които днес е невъзможно да си представим пицата, влизат в съставките едва през ХVІ век, когато са пренесени от Америка в Европа. А през следващия век се появява отделен вид хлебопекар - пицайоло.
Самата дума „пица“ се появява за първи път в текст през 997 г.: византийски документ гласи, че гражданите на италианския град Гаета са „задължени да дават на своя епископ дузина пици със сос за всеки коледен празник и същия брой за Великден“.
Течното тесто за ПИЦА, което се превърна в ХИТ сред домакините
Пица „Маргарита“. В чест на съпругата на втория италиански крал Умберто I, Маргарита Савойска, била кръстена най-популярната пица в света - макар някои историци да смятат, че това е просто красива легенда. Но със сигурност се знае, че през ХІХ век най-накрая се формира утвърдената рецепта за приготвяне на пица „Маргарита“. Тя се състои от тънко разточено тесто с добавка на най-качествен зехтин, доматен сос от пресни или мариновани домати, моцарела, пармезан, сух нарязан босилек, свежи листенца босилек.
Пица „Маринара“. Названието на друга класическа пица, която се счита за неаполитанска, в превод означава „морска“ или „моряшка“. Но „Маринара“ не е задължително да се приготвя с пълнеж от риба или скариди, както си мислят някои, подведени от името й. Моряците, които прекарват много време в морето, си я приготвят с доматен сос, зехтин, ароматни билки: риган, босилек, мащерка, чесън и лук.
Пица „Четири сезона“. Необичайният формат за пица Quattro stagioni (или „Четири сезона“) е изобретен през 1660 г. Тя била разделена на четири части, а пълнежът подреден в сектори: гъби и яйца отбелязали „зимата“, морски дарове - „пролетта“, наденица „Саламе“ - лятото, а доматите и маслините - есента. Върху класическата рецепта за пица всичко се поръсвало обилно с нарязани или сушени билки и моцарела, която придава златиста коричка във фурната.
Пробвате ли тази рецепта за домашна пица - няма да я правите по друг начин
Каква е разликата между неаполитанската и римската пица?
Италия има свои правила за приготвяне на пица. Правилната римска пица се прави на хрупкава тънка основа, а неаполитанската - на мека и пухкава. За пицата може да използвате не само моцарела, но и твърдо сирене пармезан или ароматни кози сирена, както и сини сортове с плесен.
С какво друго се прави пицата?
Пица приготвят по цялата планета и всяка страна има своя оригинална рецепта. В Бразилия добавят зелен грах. В Мексико - царевица и дори шоколад. Японците готвят пица със змиорка и водорасли, а австралийците - с крокодилско месо. Рецептата за хавайска пица с ананас е обичана в САЩ и Австралия, но няма нищо общо с Хаваите. Тестото може да бъде различно: не само от обикновено брашно, но и от ръж; за основа може да се използват също картофи или тиквички.
Правилното тесто и правилната пещ за пица.
Основното правило на истинския пицайоло е, че пицата трябва да се пече точно две минути и то само в италианска пещ на дърва при температура 490°C. Преди тестото за пица се месело с крака, но сега това едва ли се прилага в ресторантите. Също месенето на тесто с кухненски робот ще бъде посрещнато с явно неодобрение в Италия.
