Странна и зловеща болест, чиято причина не се знае и досега, покосява половин милион души в Европа, Северна Америка и Индия от 1917 до 1928 година. Хората се превръщат в неподвижни статуи и остават така до края на живота си. Encephalitis lethargica (EL) е известен още като „спяща болест“. Лечение тогава няма. Както се появява, така болестта изчезва и след 50-те години не е регистрирана никъде. Но тогава е било страшно.
В началото на века Иван Раев е сопотско сираче, което пасе овцете. Лека-полека стига до Истанбул, където го наема за чирак един билкар. Турският лечител научава момчето на много неща и когато то се връща в България, се заселва в село Шипка и лека -полека се прочува като билкар и знахар. Иван Раев лекува и хора, и животни. Тежката неврологична болест върлува. Прави му впечатление, че при животните има подобно състояние и тогава те търсят определени билки. Като лудото биле, известно и като беладона. Тази билка вече е известна на медицината, това е силна отрова, която, обаче, е в основата на лекарството Атропин. Иван Раев започва да експериментира с пропорции, използва други билки, за да омекотят страничните действия на беладоната, прави декокт не с червено вино, което на практика обеднява състава, а с бяло. Така се запазват и други алкалоиди от растението, а извлекът помага.
Прилага го първо на една болна жена от Сопот и до сутринта статуята оживява и поисква да се храни. Започва да го прилага и на други болни, като продължава да го усъвършенства. Лека-полека славата му се разнася, стига и до италианската легация в София, където също има болен от летаргичен енцефалит човек. Молят за помощ, след като нищо друго не помага и...лекарството на Иван Раев свършва работа. Излекуваният член на италианската легация пише писмо до кралица Елена Савойска, майката на царица Йоана и разказва за новото лечение. Кралица Елена Савойска кани Иван Раев в Италия. Първоначално той отказва да сподели рецептата си. За баснословна сума, обаче, скланя и така и други аптекари започват да правят лекарството. В Италия строят болница, в която се лекува по неговия метод, известен и досега като Cura Bulgara - българското лечение.
Билкарят-спасител, е удостоен със златен орден от кралицата. По- късно Иван Раев се връща в България и умира в Пловдив през 1938-ма година, току що настанил сина си във Френския колеж и тръгнал с файтон към гарата. Приносът му в тази малко известна, но смъртоносна епидемия, която някои учени отдават на посттравматичния стрес след Първата световна война, не е забравен.
Тези дни Музеят на медицината към Медицинския университет - Пловдив получи монографията на италианския учен Пиетро ди Матеи от 1933 година, озаглавена " За така нареченото българско лечение на епидемичен енцефалит", още едно доказателство за приноса на билкаря.
На народната медицина във все още младия музей, който съществува едва от две години, са посветени две витрини, но в тази посока има и интересен проект за 2022-ра, казва доц. д-р Георги Томов, директор на музея. Друго едно лекарство, изцяло на билкова основа, е било благословено лично от Тодор Живков и започва да се произвежда през 1961 година. Нарича се "Мараславин" по името на билкарката Мара Славова и е предназначено за лечение на пародонтоза. У нас вече не се предлага, затова пък продължават да го продават и използват в бившите съветски републики.
Музеят на медицината в Пловдив съдържа редица експонати от най-дълбока древност, но за някои практики просто не са останали физически артефакти. Като медицината на траките, например. Затова пък има редица писмени свидетелства от древногръцки автори с точно назоваване на използваните билки. Така възниква интересният проект, който включва 12 ботанически рисунки на най-популярните лечебни растения, използвани в древността. Автор е известният с ботаническите си рисунки Георги Пчеларов, а освен в изложба, те ще бъдат показани и в луксозен албум.
Когато ни връхлетя ковид епидемията, първото лекарство, което бе нарочено за спасително, бе сегашният хлороквин-препарат срещу малария. Това е старо лекарство, което е прилагано през 30-те години и в България в Маларичната клиника в Пловдив под името елубрин. За съжаление, първоначалните очаквания за него не се оправдаха, но в музейната витрина то вече има двойно значение. Приносът му в борбата срещу маларията е безспорен. В музея може да се види как е изглеждало.
Друга интересна витрина в Музея на медицината в Пловдив показва останки от некропола, открит при разкопките за Голямата базилика. Те датират от 11 век- времето, когато двата пласта на Епископската базилика вече са били покрити от пластовете на времето и там са погребвали хора. Сред по-интересните в медицинско отношение останки впечатление прави така нареченият диш - без сложна медицинска терминология, става дума за заболяване на гръбнака, което прилича дори с просто око на разтопен восък от разгоряла се свещ. В Средновековието с такова заболяване са можели да се сдобият само хора от висшата класа, които са имали богат избор на храна. При простолюдието то не се среща. Намерено е още в мумията на Рамзес II, при членове на фамилията на Медичите, сред монасите от френски манастир, известни с чревоугодничеството си. Днес това заболяване се лекува с операция, но в Средновековието си е било истинско смъртно наказание. Приличните на восък налепи са атакували хранопровода, стеснявали са го до степен да не могат да преглъщат, страданията са били големи. Сред всички скелети, открити при разкопките на Епископската базилика в Пловдив, само един има този белег и, както разказва доц.д-р Томов, останките са предизвикали оживен интерес на специализиран медицински форум в Загреб, снимали са го с рентген, с томограф. Очевидно става дума за рядка находка. Днес от това заболяване са застрашени хората с наднормено тегло и болните от диабет.
Във витрината виждаме и една типично професионална болест- изтрити до неузнаваемост зъби. Оказва се, че от това са страдали предимно дърводелци, които са държали в устата си пирони.
При своето създаване Музеят на Медицината към Медицинския университет в Пловдив разполагаше с една малка стая, днес му е отделено по-голямо помещение в друг корпус, има и хранилище. Новосъздаващата се сбирка се увеличава непрекъснато, към идеята има интерес, а наследници на лекарски фамилии с удоволствие предоставят вещи и документи.
Последното дарение е зъболекарски стол от 30-те години от Варна, на него е работила първата арменка - зъболекар в морския град.
