Днес ще ви разкажем историята на капитан Петко Войвода, един от легендарните български герои, чието име остава златно в нашата история. За да се запознаете повече с този български герой и как той става 2 пъти капитан - прочетете следващите редове
Къде е роден капитан Петко войвода
Истинското име на героя е Петко Киряков. Роден е през 1844 година в село Доганхисар, на около 25 километра от Дедеагач. Той има осем братя и сестри. През 1861 година се случва събитието, което преобръща неговия живот. Турците убиват един от братята му и неговия братовчед. Това предизвиква решението на Петко да не позволи нещата да останат по този начин. Той обединява няколко храбри младежи от околността и си отмъщава на убийците. След този инцидент, хайдушката му дейност се разраства, като се опитва да защити не само местното българско, но и гръцкото и турското население от репресии. През 1863 година турците изпращат голяма потеря срещу дружината му. Тя включва повече от 130 заптиета. Младите хайдути биват хванати и подложени на жестоки мъчения, за да признаят деянията си. Въпреки това, по време на транспортирането им между затворите, четниците успяват да избягат.
Как Петко войвода става капитан за първи път
Капитан Петко придобива значителна популярност в Османската империя. Той се отличава с това, че защитава местното население, без да прави разделения спрямо произхода му. Също така, успява да побеждава превъзхождащите го противници, като постига победи без почти никакви загуби на хора от негова страна. Този факт подчертава уменията му като военен ръководител.
През 1864 година е привлечен към гръцкото освободително движение на остров Крит. Посещава лекции във Военната академия в Атина и установява контакт с Джузепе Гарибалди, като дори го посещава в Италия. Заедно с италианския революционер организират гарибалдийска дружина, участваща в освобождаването на остров Крит. Там капитан Петко придобива прозвището "капитан" поради смелостта и уменията си във военното дело.
Легендарните успехи на капитан Петко
След като помага на гърците, капитан Петко се завръща в родната си Тракия, където продължава своята мисия - защита на местното население. Това предизвиква гнева на османските власти, което води до още повече тормоз над местните българи. Така българският войвода провежда първата си легендарна операция след като успява да се промъкне при местния бей Тахир и да го убеди да прекрати репресиите. В отговор на това, четата на Арап Хасан е изпратена срещу българина, за да сложи край на неговата дейност. Капитан Петко обаче успява да го плени и го убеждава да освободи всички пленници, които са задържани в турските зандани. Този подвиг го издига на позиция на самостоятелен управител в Одринската валия, за която му се плаща 6000 златни лири.
Петко войвода за втори път става капитан
Войводата е запознат със събитията около Априлското въстание, но не се включва в него. Той е считал, че това ще доведе само до още по-сериозни репресии срещу българите и поради тази причина се опитва да остане настрана. По време на Освободителната война 1877-1878 той участва с чета от повече от 300 души, извършвайки операции зад вражеските линии, защитавайки местното население и пречейки на османските продоволствени линии.
Неговата най-важна дейност започва след подписването на Санстефанския мирен договор. Тогава Станислав Сенклер започва поредица от репресии върху местното население в Родопите и Беломорието, представяйки ги като бунтове на местното население. Причината за това е да се покаже пред останалите Велики сили, че местните българи не искат да бъдат част от новата българска държава. Руската армия не може да се намеси и затова се опитва чрез капитан Петко войвода да спре този тип изстъпления. Българският воевода се справя брилятно със задачите си и в рамките на броени седмици елиминира тази заплаха. Разбива мераците на Сенклер и защитава българската идентичност в региона. Поради тази причина е награден с Георгиевски кръст лично от император Александър II и е произведен в чин капитан от руската армия.
