Макар да е понякога отрицателно споменавано, самочувствието е важно за постигане на целите, за развитието на личността, за нейното щастие и добро качество на живот. Хората с високо самочувствие и самооценка обикновено знаят какво заслужават – от работодателя, половинката, семейството, приятелите – и не се колебаят да го заявят. Оценявайки себе си високо, те са по-склонни да поискат повишение на работното място, да отстояват себе си, да приключат връзка, която ги наранява, докато страдащите от чувство за малоценност често се примиряват с по-малко от заслуженото, защото не вярват, че са достатъчно добри, за да поискат повече и да гребат от живота с пълни шепи.
Независимо дали е свързано с ниска самооценка, критичност към външния вид, срам от наднорменото тегло, усещане за несправяне с работата и липсата на кариерно израстване, ниската степен на образование или с повече от едно от посочените, чувството за малоценност е пагубно за онзи, който го изпитва, и спъва развитието и сбъдването на мечтите му, пречи на нормалния и щастлив живот на засегнатия от него. Това прави откриването на работещо решение как да се преборим с чувството за малоценност от ключово значение.
Какво поражда чувство за малоценност?
Още: 7 знака, че страдате от комплекс за малоценност
Независимо дали това чувство има корени в детството и е свързано с напълно погрешното разбиране на възпитание от родителите, при което се сравнява детето с другите деца, като сравнението е винаги в чужда полза, или е породено от сравненията с другите, които лицето прави като възрастен и при които счита себе си за по-неуспяла, по-малко красива, с по-невъзпитани деца, по-трудно справящата се на работното място и т.н. личност, чувството за малоценност е убийствено за личността. За да се освободите от него, важно е да осъзнаете какво го предизвиква и защо не сте прави да се подценявате. Животът, бракът на другите може да изглежда цветя и рози в социалните мрежи, но в реалния живот да е низ от трудности. Ето защо сравнения не следва да се случват, за да не се увеличи риска от проява на чувството за малоценност.
Страдате ли от чувство за малоценност?
Прочетете съжденията. Ако 2-3 или повече от тях се отнасят за вас, то най-вероятно сте засегнати от ниско самочувствие.
- Критиката ви наранява жестоко и дълго я помните, дори градивната, като считате, че сте най-лошият, некадърен или незначителен човек на света.
- Приемате всяка забележка лично.
- Стремите се към перфекционизъм, но не успявате да го постигнете според вашите критерии, никога не се чувствате "достатъчно добри“.
- Чувствате се като аутсайдер.
- Криете „Аз-а“ си от света, защото мислите, че никой няма да хареса истинското ви лице.
- Винаги сравнявате себе си с най-добрите качества на другите и никога сравненията не са във ваша полза.
- Социалните медии ви карат да се чувствате нещастни, защото всички изглеждат по-щастливи или по-успешни от вас.
Още: Шарън Стоун страдала дълго от комплекс за малоценност
Как да изтрием чувството за малоценност от живота си?
Американската психологическа асоциация определя комплекса за малоценност като: "Основно чувство на неадекватност и несигурност, произтичащо от действителен или въображаем физически или психологически дефицит". Подчертаваме въображаем. В голям процент от случаите се сравнявате с нещо нереално и това поражда чувството за малоценност, горчащо в устата ви. Ето защо се нуждаете от кратък пътеводител как да се справите в чувството за малоценност, породено от различни причини.
- Не се сравнявайте с другите. Често, ако съдите по изградения имидж на тези други, може да решите, че сте по-нестойностна личност от тях, щом нямате постиженията им/работата им/фигурата им. Картинката в социалните мрежи обаче често се различава от реалността и онова, което виждате там, е излъскано и нереално като снимка в дамско списание.
- Приятелката ви живее по-богато и има собствени апартаменти в няколко прелестни местенца по света, докато вие живеете под наем или се мъчите с една ипотека? Дали не е възможно те да са наследствени, или подарък от щедри господа? Замислете се над това, преди да линчувате себе си, че не сте достатъчно успяла и да си насадите чувство за малоценност.
- От кухнята на съседката се носят аромати, достойни за кулинарно шоу, докато вие трудно успявате да сготвите нещо просто, за да не се храни семейството ви със сандвичи? Преди да се обявите за лоша домакиня и да се засади у вас чувството за малоценност, помислете дали тя не е само домакиня, докато вие прекарвате времето от 8 до 17 часа в офиса.
- Гледате черно-бяло на живота? Той има нюанси, не ги пропускайте. Имате провали, но имате и постижение. Провалите не ви правят по-малко ценни. Напротив. Те са най-добрият учител, който ви учи да сте по-добрата версия на себе си. Капанът на черно-бялото мислене води до прекалено опростяване на нещата, не се хващайте в него.
- Записвайте всичките си постижения и ги прочитайте винаги, щом се породи у вас чувство за малоценност.
- Медитирайте и се грижете за тялото и здравето си. Медитацията помага да се върнете към настоящия момент, вместо да размишлявате върху минали грешки или да се тревожите за бъдещето.
- Живейте в мир с недостатъците си, всички имаме такива.
Как да се отървем от комплекс за малоценност