Полезните свойства на цинка са изключително разнообразни заради това, че бива използван в повече от 200 ензима и важни телесни функции. Поддържане на нормалните нива на цинк е от решаващо значение за имунитета, заздравяването на рани, сензорната функция, сексуалната функция и здравето на кожата.
Защо тялото на човек има нужда от цинк?
Цинкът е микроелемент, намиращ се в почти всяка клетка в човешкото тяло. Натрупва се главно в костите, мускулите и съединителната тъкан, както и в кръвните клетки: еритроцити и левкоцити.
Цинкът участва в около двеста реакции на ензимите в организма. Тази цифра е по-голяма от тази на всеки друг минерал. Повечето ензими се състоят от протеини и основни микроелементи и витамини. Ако на ензима липсва микроелемент или витамин, той не може да изпълнява качествено своята функция. Поради централната роля на цинка в толкова много ензими, като намалянето на неговите нива се отразява в почти всички системи на тялото.
Списък на някои функции на цинка в организма:
· Цинкът участва в активирането на ензимите, отговорни за изграждането и унищожаването на генетичния материал в тялото.
· Цинкът е от съществено значение за укрепване на паметта и концентрацията.
· Цинкът е от съществено значение за имунната система. Дори в напредналата възраст той възстановява функциите на тимусна жлеза, контролираща нашата имунна система.
· Цинкът насърчава процеса на растеж.
· Цинкът е необходим за заздравяване на рани.
· Цинкът има противовъзпалителен ефект.
· Цинкът предотвратява загубата на коса.
· Цинкът е от важно значение за нормално функциониране на простатната жлеза.
· Цинкът забавя процесът на стареене, предотвратявайки развитие на катаракта.
· Цинкът помага за предотвратяване на рак.
· Цинкът неутрализира алкохола в организма.
· Цинкът е от съществено значение за усвояването на витамините А, С и Е.
Ролята на цинка за женското тяло
Смята се, че повече от 80% от бременните жени по света не получават достатъчно цинк, като консумират средно 9,6 mg цинк на ден, което се намира под препоръчителните минимални нива на дневен прием през последните два триместъра на бременността в райони с ниски нива на нива на бионаличност на цинк.
Ниските нива на цинка, са свързани с преждевременнотто раждане, ниското тегло на бебето, забавяне на растежа и прееклампсия, сериозно усложнение на бременността, причиняващо високо налягане на кръвта, задържането на вода и загуба на протеин в урината.
Проучванията на добавките с цинк по време на бременност установяват, че групата на добавки с цинк има по-високо телесно тегло и обиколка на главата в сравнение с групата на плацебо и са наблюдавани по-малко усложнения при бременност.
По последни данни до 30% от здравите жени над 50 години имат дефицит на цинк. Цинкът е част от супероксид дисмутазата, която участва в регулирането на липидната пероксидация. В тази връзка супероксид дисмутазата е ключов антиоксидантен ензим.
Освен това, цинкът е част от генетичния апарат на клетката, представляващ около 100 цинк-съдържащи нуклеопротеини. Той е необходим за растежа и деленето на всички телесни клетки, всички процеси на регенерация, е част от структурата на естрогенните рецептори, като по този начин регулира всички естроген-зависими процеси.
Ролята на цинка в мъжкото тяло
Цинкът участва в сперматогенезата, синтеза на тестостерон, е част от супероксид дисмутазата, която неутрализира излишните ROS, отговаря за запазването на гените в процеса на сперматогенезата, осигурява нормалното узряване и подвижността на сперматозоидите, оптимална консистенция и антибактериална активност на сперматозоидната плазма.
Съдържанието на цинк в сперматозоидите е много високо - 1900 mcg / g. Именно сперматозоидите са носители на цинковия резерв, който е необходим за нормалното протичане на всички фази на раздробяването на оплодената яйцеклетка, до нейното фиксиране в маточната кухина.
Ролята на цинка за децата
Известно е, че цинкът играе критична роля в биологичните процеси, включително клетъчния растеж, диференциация и метаболизъм, а дефицитът на този микроелемент възпрепятства растежа на децата и отслабва устойчивостта към инфекции, което значително увеличава заболеваемостта и смъртността при малки деца.
