Не вярвам в широко разпространеното мнение, че черната котка носи лош късмет, каза в предаването "В ритъм" по БГНЕС фелинологът Едмонд Сантурджиян.
Той е собственик на развъдник за британски късокосмести котки. "Гледал съм няколко черни котки до този момент, въпреки че до известна степен съм суеверен, както може би повечето хора. Суверията по повод петък 13 и черните котки донякъде се преплитат. Но нашата черна котка Кения ни е любимка", казва Сантурджиян.
Той е категоричен, че характерът на котката няма връзка с цвета й. Цветът на котката се определя от два гена за червен и за черен цвят. Това са основните цветове. Има и ген за разреждане, чрез който черното се превръща в сиво, а червеното – в кремаво. Черното е доста рядък цвят при британските късокосмести котки, но не защото е трудно постижим, а защото черните животни по принцип много трудно намират стопани, независимо дали става въпрос за котки или за кучета", обяснява фелинологът.
"Това е свързано със суеверията. Но също така ми се струва, че на черната котка не можеш да й възприемеш формата пълноценно. На снимки например много трудно личи формата. Тя дори на дневна светлина се маскира. За да се открои формата на котката, трябва да използвам Фотошоп. Дори при добро осветление, снимките стават трудно, а представете си през нощта колко добре се маскира черната котка. Това вероятно й помага в природата, ловните й умения са по-добри, отколкото на цветните котки", разказва Сантурджиян.
Той допълва, че рядко се случва клиент да иска специално да си купи черна котка. "Имахме котарак, който произвеждаше над 25% черни котки в продължение на няколко месеца и той ми беше любимецът. Казваше се Белоснежко, а всъщност беше черен котарак, маскиран на бял. Тогава си мислех, че най-хубавото нещо е да имаш бял "британец". Произведохме толкова бели и черни котета, че през лятото ги подарявахме. Но сега Белоснежко вече е пенсиониран и очакваме тези цветове отново да станат фелиноложка рядкост", казва Сантурджиян.
