Старостта се прокрадва незабелязано. Тя невинаги се проявява под формата на бръчки или сива коса. Понякога тя е незабележима на пръв поглед като признаци и симптоми. Кои са неочевидните признаци, че жената става по-стара:
1. Лице
В младостта безсънните нощи, прекарани в дискотеките или зад книгите преди изпити, на практика не се отразяват на кожата на лицето. Синините под очите могат да се прикрият с коректор и да станат като нови. С напредването на възрастта лицето, което не е спало достатъчно, започва да прилича на непрана дреха. Тоналният крем и ружът не спасяват положението. И тогава жената отива при козметик, започва да си инжектира ботокс, да прави масаж на лицето и да тренира умения по лицева гимнастика.
2. Тяло
Здравото и стегнато тяло се приема за даденост, когато сте млади. То се възстановява бързо след болест, стоически понася бързата храна, алкохола и безумните диети, движи се перфектно под звуците на музика цяла нощ. С напредването на възрастта обаче предпочитаме да се отпуснем на мек диван вместо в дискотеките, заменяме бързата храна със здравословна, но тялото все още натежава и става дървено. Фитнес залата подобрява ситуацията.
7 златни правила за красиво остаряване
3. Мозък
"Момичешката памет" изобщо не е свързана със забравяне, а по-скоро с безотговорност и лекота на съществуване. Тук "старчески маразъм" звучи много по-лошо. Той се проявява под формата на нелогични действия, бавни реакции, трудности при изучаването на нови неща, особено на чужди езици, овладяване на технологиите, запомняне на нови думи и имена. Заради повтарящите се ежедневни събития мозъкът започва да атрофира и спира да измисля нови нестандартни начини за решаване, човек започва да мисли в шаблони и клишета.
4. Амбиция
В детството всеки иска да достигне кариерни висоти, да стане фотомодел, моден дизайнер и дори президент. А с напредването на възрастта се уморяваме от емоционални усилия и започваме все повече да се задоволяваме с дребни неща - щастието на близките хора, семейната хармония, екскурзията сред природата. Всички тези високи хоризонти се възприемат като младежки максимализъм и лудост.
5. Излизане от зоната на комфорт
Когато сме млади, за нас е лесно да навлизаме в нови общности, да се срещаме с хора и да придобиваме авторитет. Често сменяме цвета на косата си, професията си, местожителството си, женим се и се развеждаме, започваме нови неща и ги изоставяме, когато разберем, че не са това, което искаме. С напредването на възрастта все повече се придържаме към принципа "седем пъти мери, веднъж режи". Зоната на комфорт се превръща в основна ценност. В края на краищата тя е топла, уютна и без риск. И затова все по-рядко правим скокове за никъде, пресмятаме всички рискове, използваме защита за тялото и душата... и започваме да остаряваме.
