Една от най-разпространените и древни храни в света е сиренето. Ние, естествено, под термина „сирене“ подразбираме нашенското си сирене – отлежало поне 40 дни в саламура, поело доста сол в този процес, затова и доста твърдо. Другото подобно млечно произведение е кашкавалът – който ние не смятаме и няма как да смятаме за „сирене“. Откъде-накъде кашкавалът ще бъде сирене?
Да, обаче поради недостатъчно въображение или мързел на преводачите, всичките тези кашкавали, които се произвеждат на запад от нас, ние, кой знае защо, наричаме „сирене“. Но тук има сериозен проблем: в Западна Европа почти всички продукти, които назоваваме „сирене“, с малки изключения са от типа на нашенските кашкавали. Та, когато говорим за западноевропейско „сирене“, нека имаме предвид, че в повечето случаи става дума за нещо, наподобяващо родния кашкавал.
Кои сирена си заслужава да опитаме, за да добием представа за западноевропейския тип „сирене“?
1. Пармезан. Смятат го за звездния връх на италианското твърдо сирене заради финия му вкус с пикантно послевкусие. Включен е в менюто на екипите от Международната космическа станция, защото е богат на минерали и витамини, лесно се усвоява от организма и е източник на ценни концентрирани белтъчини.
2. Чедър. Твърдо английско сирене. Има орехов, леко пикантен и накиселяващ вкус. Прави се от пълномаслено сурово или пастьоризирано краве мляко. Зрее от 2 месеца до 5 години.
3. Ронкал. Твърдо испанско сирене, произведено от овче мляко. Произходът му е от историческата област Навара. Трябва да зрее поне 4 месеца. За производството на ронкал се използва пълномаслено мляко на овцете от редките и малобройни породи „раса“ и „лача“. Излъчва запомнящ се и пикантен вкус.
4. „Бльо д`Оверн“. Френско синьо сирене – тоест, с т. нар. „благородна плесен“ . Продуктът е с маслениста текстура и има сравнително мек вкус за представител на сините сирена.
5. „Идиазабал“. Испанско твърдо сирене от Навара и Страната на баските. За производството му е необходимо сурово или пастьоризирано мляко на редките породи овце „лача“ и „карансана“. Има приятно пикантен вкус.
6. „Бри“. Меко френско сирене от най-обикновено краве мляко. Има леко ухание на амоняк. Кората с благородна бяла плесен издава по-силен аромат на амоняк, но също е годна за консумация. Самата кора има белезникав цвят със сивкав нюанс заради плесента.
7. „Сент-мор-дьо-турен“. Меко френско сирене от козе мляко. Има сиво-синкава коричка от плесен. Обикновено се поднася или като аперитив, или след ядене в края на вечерята. Използва се и за приготвяне на сандвичи.
8. „Стилтън“. Синьо сирене от английските графства Нотингамшир, Лестършир и Дербишир. Произвежда се от пастьоризирано местно мляко. Традицията е да се сервира с португалско вино „порто“ (портвайн).
9. „Делис дьо Бургон“. Този „бургундски деликатес“, както се превежда названието му, е меко френско сирене с бяла кора. Произвежда се от мляко, обогатено със сметана. Покрито е със зряла пеницилинова плесен. Вкусът е елегантен, има нюанс на сметана. Съчетава се добре с шампанско.
10. „Апенцелер“. Швейцарско твърдо сирене. По време на отлежаването (зреенето) се просмуква с бяло вино или сайдър и обработва със специални билки.
