Случайно деяние е инцидентът от ноември 2015 г., при който тогавашният кмет на Трън Станислав Николов блъсна с джипа си пред училището в града 6-годишния Ивайло Стоянов. Това става ясно от мотивите на Районния съд в Трън, с които миналия месец Николов беше оправдан, съобщи lex.bg
Съдия Михаил Алексов, който оглавяваше съда в Трън, но вече е председател на Районен съд-Перник, се позовава в мотивите на повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, която дава заключение, че Николов е имал видимост към детето в момент, когато се е движил с 15,5 км/ч. За да може да спре навреме обаче и да не последва удар, той трябвало да кара с около 5 км/ч.
Инцидентът се случи сутринта на 13 ноември 2015 г. пред училището в града. Станислав Николов паркирал пред входа, за да остави детето си. В същото време от улицата се задал училищният автобус, който видял джипа и спрял преди да стигне входа, за да го изчака да тръгне. В този момент Ивайло Стоянов тичал сам към училище, защото майка му се върнала да вземе забравени учебници, а детето не я послушало, когато му казала да я изчака.
След като Николов тръгнал с джипа си, шофьорът на автобуса също потеглил и в този момент Ивайло се намирал на тротоара около задната част на автобуса. Детето излязло на платното тичайки, в момента, в който джипът на кмета и автобусът тъкмо се разминали. Последвал тежкият удар, при който момчето е ударено със задната част на автомобила, на който имало метални ролбари. След това Николов качил детето в колата и го закарал в болница, където се наложи да бъде отстранен далакът му и част от черния дроб.
В продължение на година отговорност от Николов не беше търсена, тъй като според прокурорите в Трън престъпление нямаше, защото детето само се е блъснало в кметската кола. В хода на разследването имаше и много обвинения към Николов, че е притискал и заплашвал свидетели. Главният прокурор Сотир Цацаров нареди разследването да продължи в Перник, където прокурорите събраха доказателства и обвиниха кмета за причиняване на средна и тежка телесна повреда на Ивайло. Според обвинението в конкретната ситуация Николов е извършил три нарушения на Закона за движение по пътищата: не е изпълнил задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата (чл. 116), при приближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта, а при необходимост и да спре (чл. 117) и също да намали и при необходимост да спре, когато приближи спиращ, спрял или потеглящ автобус със знак, че превозва деца (чл. 122).
Прокуратурата поиска от съда да наложи на Николов условно наказание от година и половина затвор.
В мотивите си съдия Алексов описва, защо според него бившият кмет не е извършил нито едно от описаните нарушения на ЗДвП.
Той посочва, че от показанията на свидетелите се установява, че в този момент в района на инцидента не е имало деца. От автобуса не са слизали деца, тъй като той не е отварял врати, а изчаквал автомобилът да тръгне, за да влезе в двора на училището. Пострадалото момче не е било в автобуса, а зад него и Николов е нямало как да го забележи и да предвиди, че е там, за да възникне негово задължение като шофьор да съобрази, че до пътното платно има дете. На мястото е имало и знак, предупреждаващ от внезапна поява на деца. Съдът пише обаче, че този знак (А19) е от категорията на предупредителните.
„Тоест, налага се изводът, че в случая с поведението си подсъдимият не е нарушил забрана или задължение, въведено с пътен знак“, се казва в мотивите.
Съдията е обсъдил възможността да се даде и друга квалификация на деянието, но отново стига до извод, че Николов не е нарушил Закона за движение по пътищата, като пак се позовава на последната експертиза и заключението за скоростта от 15,5 км/ч, поради което бившият кмет не е имал техническа възможност да спре в момента, в който за пръв път е имал видимост към детето.
„Имайки предвид това заключение, както и разрешението, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, съдът намира, че подсъдимият е съобразил движението си с възприятията, които е имал и преценката си за предвидими препятствия. Той не е предвиждал, като не е имал и такова задължение, че е възможно на инкриминираното място да притича дете. Противният извод би бил налице, ако се касае за пешеходна пътека и пресичане на пешеходен светофар“, се казва в мотивите на съда.
Затова и съдия Алексов стига до извода, че Николов е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за движение, но въпреки това са настъпили общественоопасни последици. В такива случаи обаче, както той пише в мотивите си, се прилага т. 5 от Тълкувателно решение №28/1984 г. на ОСНК на ВС, според която водачът не носи отговорност.
„Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК“, цитира в мотивите си съдът тълкувателното решение.
Съдия Алексов уточнява още, че случайното деяние изключва и небрежността, защото в случая с Николов приема, че той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди последиците.
„Според съдебната практика, когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредоносните последици, е налице случайно деяние /в този смисъл е и Решение №: 79 от 28.02.1990 г. по н.д. 17/90 г. 3 н.о на ВС/. Касателно настоящия случай съдът приема, че подсъдимия не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП“, пише в заключение съдия Алексов.
Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест пред Окръжния съд в Перник.
