Прашна буря, погълнала марсохода Perseverance през септември 2021 г., е била с колосалната височина от 390,4 фута (119 метра), разкрива първия в историята аудиозапис на прашен дявол на повърхността на Марс, съобщава Live Science.
Записът, чийто анализ е публикуван в списанието Nature Communications, също така разкрива нова информация за това как тези краткотрайни явления движат праха на Червената планета.
„Всъщност можем да чуем шума от частици, които се сблъскват с марсохода“, казва водещият автор на изследването Наоми Мърдок, физик в Националния висш френски институт по аеронавтика и космос (ISAE-SUPAERO) към Университета на Тулуза във Франция. „Звукът от тези удари ни позволява да преброим колко частици е имало във вихъра.“ Това е първият път, когато такова измерване е правено на Марс, добавя Мърдок.
Господството на праха
Прахът е вездесъщ на повърхността и във въздуха на Марс. Движението му влияе върху и се влияе от времето и климата на Марс. Разбирането на движенията на праха е важно за моделиране на марсианския климат, пояснява Мърдок, и също така е важно за планиране на мисии до Червената планета. Например сензорите за вятър на Perseverance са повредени от праха, а InSight Lander приключва операциите поради натрупване на прах върху слънчевите му панели, ограничавайки инструментите за научно наблюдение.
Когато топлият въздух близо до повърхността се издига, той се завихря, вдигайки прах със себе си. Кратерът Jezero, който изследва марсоходът Perseverance, е основна територия на прашните дяволи. Според Мърдок и колегите ѝ анализаторът за динамика на околната среда на марсохода (MEDA), който следи характеристиките на околната среда като температура, прах, влажност и вятър, е уловил най-малко 91 прашни дявола в близост до марсохода.
Но на 27 септември 2021 г. се е случило нещо безпрецедентно: прашен дявол преминал точно над марсохода. Инструментите на MEDA са събрали данни от удара с вихъра, навигационните камери на Perseverance са заснели изображения, а неговият микрофон SuperCam е записал звука от събитието.
Извисяваща се вихрушка
Комбинирайки тези три източника на данни, Мърдок и нейният екип са открили, че бурята е била с ширина 25 м, почти 10 пъти по-широка от марсохода. Прашното торнадо било високо приблизително колкото 40-етажна сграда. Прашната се буря се движела с 19 километра в час, а пиковите ѝ ветрове достигнали 40 км/ч.
„Въпреки това на Марс атмосферата е много по-тънка, отколкото на Земята – казва Мърдок. – Това означава, че дори ако скоростта на вятъра е висока, поради малкия брой частици в атмосферата на Марс силата на вятъра е много по-малка, отколкото на Земята.“
В типичния прашен дявол по-голямата част от праха се намира в стените на вихъра. Но прахът ударил марсохода на три пъти – две стени и облак прах в центъра на прашния дявол. Натрупването на прах във вътрешността на праховия дявол е необичайно откритие, казва Мърдок.
„Днес все още не разбираме точно как прахът се вдига от повърхността на Марс, но това е решаваща част от моделирането както на прашните дяволи, така и на прашните бури – казва тя. – Ние показахме, че с микрофона можем директно да следим процеса на повдигане на прах и да характеризираме условията, при които се случва това.“
ВИЖТЕ ОЩЕ: Разкриха тайната на магнитните аномалии на Луната
