Новите данни, получени чрез спектрален анализ на излъчването на Европа – най-големия спътник на Юпитер - сочат към това, че нейният океан под ледовете обменя газове и минерали с леда на повърхността, предаде БГНЕС.
Това говори за относително богатия химически състав на водите, съобщават астрономите в статията, публикувана в Астрономикъл джърнъл /Astronomical Journal/.
"Сега има доказателства, че този океан на Европа не е изолиран от обкръжаващата го среда и океанът и повърхността на спътника имат връзка и обменят вещества. Това означава, че енергията може да се натрупва в океана, което сериозно увеличава шансовете за евентуално зараждане на живот във вътрешността му. Освен това ние можем да пробваме океана "на вкус", като се спуснем на повърхността на Европа и откъснем парче лед от ледената му опаковка, заяви Майкъл Браун от Калифорнийския технологически институт.
Браун и колегата му Кевин Хенд от лабораторията по реактивно движение на НАСА са стигнали до такъв извод като изучили спектъра на излъчването отразено от леденото повърхност на юпитерианския спътник с помощта на спектроскопа ОЗИРИС /OSIRIS/, включен към телескопа Кек /Keck II/ в хавайската обсерватория Кек.
Според техните думи получените спектрограми са няколко пъти по-точни от данните на сондата "Галилей" от края на 90-те години на XX век.
Точността на ОЗИРИС е позволила на изследователите да "видят" на повърхността на Европа не само водата, но и другите вещества, в това число и минерала епсомит – съединение на магнезиевия сулфат с водата.
Епсомитът се образува само в присъствието на течна вода и бързо се разрушава под въздействието на космическите лъчи. Той не би присъствал на повърхността на планетата, ако океанът е изолиран от повърхността.
Според планетолозите молекулите на епсомита се образуват на повърхността на Европа, а изходен материал за тях е магнезиевият хлорид от океана на спътника Европа и сярата от атмосферата на другия спътник – Йо.
Браун и Хенд предполагат, че сложните реакции на повърхността на Европа, както и богатия минерален състав на океана сочат към възможността да съществува живот в дълбините.
