Швейцарски учени създадоха нова класификация на планетните системи въз основа на съществуващи данни за открити екзопланети и разположението им в техните звездни системи. Резултатите от изследването показали, че нашата Слънчева система принадлежи към най-редкия тип планетарни системи, пише New Atlas.
Няколко десетилетия търсене на планети, които са извън нашата звездна система, направили възможно откриването на 5300 екзопланети днес, които имат различен състав и размери. Те също са разположени по различен начин около своята звезда. Вече е известно, че всички горепосочени планети се намират в 3910 планетарни системи на различни разстояния от Земята.
Благодарение на наличните данни, получени в резултат на внимателни наблюдения, астрономите разделили всички открити планети на отделни типове:
• Скалисти планети като Земята или Марс;
• Газови гиганти като Юпитер или Сатурн, но те може да бъдат много по-големи от тях;
• Суперземи, тоест планети, подобни на Земята, но няколко пъти по-големи;
• Мини-Нептуни, тоест планети, които са подобни на Нептун, но по-малки по размер;
• Водни светове, тоест скалисти планети с преобладаваща вода в своя състав.
Учени от университета в Берн (Швейцария) решили на същия принцип да класифицират видовете планетарни системи, които вече са известни на астрономите. Основният въпрос бил дали нашата Слънчева система е разпространен тип, или все пак е уникална? Както показало изследването, наистина Слънчевата система е най-редкият тип планетарни системи.
За да стигнат до такъв извод, учените са изследвали 853 звездни системи, в които има няколко планети. Въз основа на известни данни астрономите са идентифицирали 4 основни типа планетарни системи, които съществуват:
• Подобни планетарни системи – системи, които са най-често срещани в Космоса, както смятат учените. В такива системи се въртят няколко планети с приблизително еднакъв размер около звезда. Често те са подобни на Земята по размер.
• Подредени планетарни системи – системи, в които група скалисти малки планети се въртят около звезда на близко разстояние от нея, а по-далече има по-големи газови и ледени гиганти. Учените смятат, че това е най-редкият тип системи по отношение на разположението на планетите и Слънчевата система влиза в тази група.
• Неподредени планетарни системи – системи, в които, напротив, по-близо до звездата се намират големи планети, а по-малките са на значително разстояние.
• Смесени планетарни системи – в които, изглежда, няма ясна конфигурация и причината за това все още не е известна.
Според учените разположението на планетите в една звездна система, както и техният вид и размер зависят отчасти от първоначалните условия, в които се е появила дадена система. Например какъв размер и маса е имал протопланетният диск от газ и прах, заобикалящ звездата, от който са се появили планетите, както и колко тежки метали има в състава на звездата. Всъщност в астрономията всички елементи, по-тежки от водорода и хелия, се наричат метали. Учените също смятат, че местоположението на планетите се влияе от тяхното движение в началния етап от еволюцията на планетарната система.
По думите на астрономите подобни планетарни системи се формират от малки протопланетни дискове с ниска маса, обикалящи около звезда с малки количества тежки метали. От големи и тежки протопланетни дискове, които се въртят около звезда с голямо количество тежки метали, се формират подредени и неподредени планетарни системи. Смесените планетарни системи възникват от средни по размер протопланетни дискове.
Учените смятат, че взаимодействията между планетите, като сблъсъци и по-нататъшни орбитални промени, водят до формирането на окончателната структура на звездна система.
Сега е известно, че в нашата Слънчева система има 8 планети (Плутон се смята за планета джудже от 2006 г.). Но всички данни сочат, че някъде там, на ръба на нашата звездна система, се крие девета планета, или Планетата Х.
Учените също знаят от повече от 20 години, че нашата Вселена непрекъснато ускорява разширението си и зад това стои мистериозна тъмна енергия. Учените са открили източника на тази енергия и той най-вероятно се крие в отдавна известен космически обект.
