През 2030 година “ято” от малки сонди може да навлезе в облаците на Юпитер, изпращайки към Земята данни за гъстата атмосфера на газовия гигант, пише Space.com.
Миниатюрните устройства ще оцелеят за около 15 минути в атмосферата на Юпитер, преди да избухнат в пламъци, посочват изследователите, разработващи концепцията за мисия, наречена SMARA. В рамките на този кратък период, микросондите ще предадат информация, която да помогне на учените да обогатят познанията си за атмосферата на Юпитер.
Джон Мурс от Университета Йорк в Торонто и колегите му представят концепцията си в журнала Space Science and Engineering. Според нея микросондите ще имат множество различни функции, което ще им позволи да предоставят най-обширната до момента картина за небето на Юпитер. Някои сонди ще заснемат изображения, докато други ще измерват химическия състав на атмосферата.
Мисията SMARA би имала значение не само за Юпитер, който е най-близкият до Земята газов гигант и съставлява до две трети от масата на Слънчевата система, без да се смята тази на Слънцето. SMARA би могла да осветли и други аспекти на планетарната наука. Два от тях са съставът на мъглявината, от която се е образувала Слънчевата система и природата на малките космически тела, каквито са астероидите, посочват изследователите. Задълбоченото проучване на Юпитер ще обогати представата за газовите гиганти и извън Слънчевата система.
Малкият размер на сондите е от изключително значение, тъй като по-големи космически апарати биха изгорели за значително по-кратко време в атмосферата на Юпитер и биха събрали по-малко данни. Мурс и екипът му искат да координират проекта си с мисията JUICE на Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще изследва ледените луни на Юпитер. Според плановете мисията ще стартира през 2022 година и ще достигне целта си през 2030 година.
