Астрономите вярват, че се доближават до така наречената Девета планета, но планетологът Пол Бърн твърди, че нашата официална дефиниция за това какво е и какво не е планета се нуждае от много закъсняло разтърсване, пише Science Focus.
Тези от нас, които са родени в края на миналия век, израснаха, научавайки, че има девет планети – Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон.
Но през 2006 г. Международният астрономически съюз, организацията, натоварена (наред с други неща) да решава как да се наричат нещата в Космоса, проведе гласуване, което за една нощ намали броя на планетите в Слънчевата система от девет на осем.
От откриването му през 1930 г. до 90-те години на миналия век Плутон е най-големият известен обект в далечен регион на Слънчевата система, който се нарича Пояс на Кайпер. Скоро след откриването на Плутон астрономите предположиха, че други обекти с подобни размери може да се крият някъде в далечните краища на нашата планетна система.
Но първото потвърдено откриване на друг обект от пояса на Кайпер беше едва през 1992 г., с откриването на тяло, наречено 15760 Албион. Оттогава повече от 2000 тела са идентифицирани в тази част на Космоса, като истинското количество светове, по-големи от 100 километра, вероятно наброява стотици хиляди.
И тук се крие сърцевината на проблема с класификацията на Плутон като планета: ако Плутон запази статута си на планета, тогава същото трябва да се случи и с всичко останало, което открием в Пояса на Кайпер – и преди да се усетим, ще имаме стотици планети! Лудост, нали? (Няма значение, че имаме стотици държави, хиляди езици и 8,7 милиона известни вида животни.)
Загадъчният Плутон разкрива нови тайни, готви се мисия и до Уран
И така, за да избегне претрупването, Международният астрономически съюз проведе гласуване на Общото си събрание в Прага през август 2006 г., на което беше постановено, че една планета трябва да отговаря на три критерия:
- обикаля около Слънцето;
- постигнало е хидростатично равновесие (т.е. неговата гравитация го е привела в сферична форма или близо до нея); и
- е „разчистило квартала си“.
При което Плутон престана да бъде „класическа планета” и започна да се нарича „планета джудже”.
Последният критерий гласи, че една планета трябва да бъде гравитационно доминиращият обект в пространството, в което обикаля. Това правило има смисъл за място като Земята, която е много по-масивна от Луната и всичко останало по нейния орбитален път. Но в Пояса на Кайпер, където съседните тела са далече, много по-далече, отколкото във вътрешната Слънчева система, Земята не би могла непременно да изчисти съседството си.
Всъщност, ако по някакъв начин успеем да прехвърлим Земята покрай Нептун, нашият свят може да стане гравитационно доминиран от този леден гигант и така да загуби собствената си планетарност.
Именно тази идея за „разчистване на квартала“ е същината на проблема по отношение на определението за планета от Международния астрономически съюз. Това е така, защото това е динамичен критерий: това е функция на това къде се намира тялото в пространството и не обръща внимание на характера на тялото освен факта, че е достатъчно голямо, за да бъде топка. Този критерий не позволява да се вземе предвид геологията на един свят.
Този аргумент предшества прелитането на космическия апарат „Нови хоризонти“ покрай Плутон през юли 2015 г., но изображенията, върнати от този космически кораб, наистина помагат да се изясни, че Плутон е енигматичен свят с извисяващи се ледени планини, огромни ледници от азотен лед, слаба атмосфера, дебел, външен леден обвивка и вероятно течен воден океан отдолу, всичко това върху огромна скалиста вътрешност. По всяка геоложка мярка – включително факта, че има повърхностни процеси, действащи върху Плутон днес – Плутон е планета.
Защо Плутон вече не е планета?
Но това е Международният астрономически съюз, а не Международният геофизичен съюз. А хората, които гласуваха за новата класификация на планетите, са преобладаващо астрономи.
Независимо че дефиницията на Международния астрономически съюз в момента не допуска никакви планети извън Слънчевата система (Съюзът заяви, че планира определението за „планета“ да обхване екзопланети, но 15 години по-късно все още не е направил това), природата има тенденция да бъде много по-сложна, отколкото простите категории позволяват. Ако признаем Плутон за планета, тогава трябва ли да считаме Луната за планета? Или Ганимед, най-голямата луна на Юпитер, по-голяма (макар и по-малко масивна) от Меркурий?
„Да, защо не?“, казва Пол Бърн. Планетологът не вижда никаква полза от разделянето на нещата в отделни категории, защото Вселената не работи по този начин. (Да не забравяме и факта, че Плутон има много повече общо с Марс, отколкото Марс със Сатурн, да речем, но последните две несъмнено са планети.)
Няколкостотин планети? Страхотно!
Има още един аспект на целия този въпрос. И това е оптиката на случилото се с Плутон. Поддръжниците на гласуването на Международния астрономически съюз твърдят, че Плутон все пак е определен тип планета. И все пак определението изрично изключва Плутон от списъка на „класическите“ планети, към които някога е принадлежал.
С други думи, „джудже“ в „планета джудже“ не е същото като „земно“ в „планета от земен тип“ (напр. Венера) или „гигант“ в „планета гигант“ (напр. Уран). По всяка мярка Плутон беше плутонизиран.
Нито един от петте спътника на Плутон не се върти около него
И дори едно бързо търсене в интернет показва тази дума. Плутоизирано (plutoed) е това, което обществеността възприема като случилото се с Плутон; малко след гласуването на Международния астрономически съюз, Американското диалектно общество избра за своя Дума на годината „plutoed“, пишейки: „Да плутоизираш, означава да понижиш или обезцениш някого или нещо, както се случи с бившата планета Плутон, когато Общото събрание на Международния астрономически съюзът реши, че Плутон вече не отговаря на определението му за планета.“
Една планета може да бъде каквато пожелаем и няма причина да не можем да имаме стотици от тях в Слънчевата система. И от гледната точка на геолога прекласификацията на Плутон е грешка.
