Палеоклиматолозите са установили, че глобалното затопляне е върнало Земята на климатичен режим, характерен за най-топлия период след края на последното заледяване. Така той елиминира ефектите от захлаждането, продължило през последните 6500 години. Резултатите от техните изследвания бяха публикувани от научното списание Scientific Data.
„Преди да започне глобалното затопляне, температурите на Земята спадаха. Отдавна знаем, че климатът на планетата става по-студен от поне хиляда години преди средата на XIX век. Нашите данни и анализ на минали палеоклиматични проучвания показват, че това охлаждане започва преди около 6500 години“, каза един от авторите на изследването, професорът от Университета в Северна Аризона Даръл Кауфман, предаде агенция Фокус.
Последната ледникова епоха започва преди около 2,6 милиона години. Основната й особеност е, че площта на заледяването и повърхностната температура на Земята по цялата й дължина не са постоянни. Глетчерите напредват и се оттеглят на всеки няколко десетки хиляди години поради рязко охлаждане и затопляне. Последното „размразяване“ от този вид започва преди около 13 хиляди години.
До максимални стойности по време на това „размразяване“, което продължава и сега, температурите се повишават по време на така наречения холоцен „климатичен оптимум“. Този период от време започва преди около 9 хиляди години и приключва преди около пет хиляди години.
По време на холоценовия климатичен оптимум температурите в околополюсните райони на Земята се повишават с 4–9 градуса по Целзий, а в умерените ширини на Северното полукълбо - с 2–3 градуса в сравнение с типичните стойности за целия ледников период. Впоследствие температурите започнаха да спадат, въпреки факта, че делът на парниковите газове в атмосферата нараства по това време.
Подобни противоречия станаха причина за спорове сред палеоклиматолозите. Учените не се съгласиха кога приключва „климатичният оптимум“ на холоцена, поради което настъпва охлаждането и колко дълго продължава. Кауфман и неговите колеги се опитаха да получат отговори на всички тези въпроси, като реконструират как се промени климата на Земята през последните 12 хиляди години.
За това учените комбинираха повече от 1300 набора от данни, събрани в 679 краища на света. Те бяха резултатите от анализ на древен прашец и други утайки на дъното на древните езера, информация за съотношението на различни изотопи и елементи в черупките на водораслите фораминифер, както и десетки други климатични показатели, които показват какви температури са преобладавали на Земята в миналото.
Използвайки пет различни метода за анализ на климата, Кауфман и неговите колеги откриха, че холоценовият „климатичен оптимум“ е приключил преди около 6500 години. По това време средните годишни температури на Земята престанаха да растат и започнаха да падат плавно, намалявайки с 0,1 градуса на всеки хиляда години до средата на XIX век.
Тази есен, както предполагат учените, беше свързана с периодични промени в наклона на оста на въртене на Земята и естеството на нейното движение по орбита. Поради това по-малко слънчева светлина започна да пада върху северното полукълбо на планетата и средните годишни температури започнаха да падат, въпреки увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.
Учените смятат, че преди около 150 години, когато голямо количество въглероден диоксид започна да влиза в атмосферата заради човечеството, тази тенденция към охлаждане спря и обратният процес започна. Ако ситуацията продължи по същия начин и по-нататък, тогава Земята през следващите векове ще се върне в състоянието, в което е била преди около 125 хиляди години, по времето на т. нар. Микулинско межуледие.
В началото на тази епоха средната годишна температура на Земята беше с около 1-2 градуса по-висока от предииндустриалните стойности, а нивото на водата в океана беше с 10 метра по-високо от сега. Изучаването на климата от онази ера ще помогне на учените да разберат какво очаква планетата в бъдеще, ако човечеството загуби войната с глобалното затопляне, заключават учените.
10 съвета за безопасност при горещо време
