Японски учени откриха, че ледът на дъното на ледника Ширази в Източна Антарктида се топи с изненадващо висока скорост. Резултатите от изследването на причината за това явление са публикувани в списанието Nature Communications.
Това станало по време на 58-ата японска антарктическа експедиция на борда на ледоразбивача Ширази. През януари и февруари 2017 г. изследователите имаха рядка възможност да проведат морски наблюдения на върха на ледника Ширази. Тогава ледоразбивачът им успя да проникне в замръзналия залив Лютцов-Холм, в който се намира ледникът, разказва БГНЕС.
Учените са събрали данни за температурата на водата, солеността и нивата на кислород в 31 точки. Комбинирайки тази информация с радарни наблюдения на ледника, течения и ветрове в района, те изградиха модел на циркулация на океана под ледника.
"Нашите наблюдения показват, че непосредствено под ледника Ширази ледът се топи със скорост 7-16 метра годишно", казва ръководителят на проучването, доцентът от Института по науки Дайсуке Хирано, цитиран в съобщение за пресата от Университета в Хокайдо. Скоростта на топене надминава тази под ледения шелф на Тотън, за който се смяташе, че има най-високата скорост на топене в Източна Антарктида - 10-11 метра годишно. "
Оказа се, че причината за необичайното явление е постоянният поток на топла вода в основата на ледника от залива Лютцов-Холм. Топлата вода се движи по дълбока подводна долина и след това се издига до основата на ледника, загрява леда отдолу и след това изтича изпод ледника.
Учените откриха, че това се случва целогодишно, но се влияе от източните крайбрежни ветрове, които се променят със сезоните. Когато ветровете отшумят през лятото, притокът на дълбока топла вода се увеличава и скоростта на топене се увеличава.
„Ние планираме да включим тези и бъдещи данни в нашите компютърни модели, за да помогнем за разработването на по-точни прогнози за колебанията на морското равнище и изменението на климата“, казва Хирано.
Повечето предишни проучвания на взаимодействието между океан и лед са проведени върху ледените шелфове на Западна Антарктида и много по-малко внимание е обърнато на ледниците в Източна Антарктида, тъй като водните кухини под повечето се смятаха за студени, предпазвайки ги от топене. Но се оказа, че това не винаги е така.
Леденият покрив на Антарктида, по-голямата част от който се намира в Източна Антарктида, е най-големият резервоар за сладка вода на Земята. Ако този щит се стопи напълно, това ще доведе до 60-метрово покачване на морското равнище.
Според сегашните прогнози, ако текущата скорост на топене продължи, глобалното морско равнище ще се повиши с един метър до 2100 година и с повече от 15 метра с 2500. По този начин е много важно учените да имат ясно разбиране за топенето на континенталния лед в Антарктида и по-точно да прогнозират колебанията на морското равнище.
