Сърцето бие по-бързо, мускулите се стягат, дланите се потят, стомахът се свива. Когато обаче страхът отшуми, изпитваме някакво удоволствие. На какво се дължи то - облекчение от факта, че си оцелял, или нещо повече? В ново проучване учените са се фокусирали върху това да разберат защо хората харесват чувството на страх и как то се отразява на психичното ни здраве, пише The Guardian.
Страхът е атавистична емоция. Още в далечното минало на децата са разказвани страшни приказки като предупреждение за дебнещите ги опасности. По-късно киното отвори прозорец към колективните страхове на обществото. Например научнофантастичният филм „Годзила“ (1954 г.), в който чудовището е създадено от ядрена радиация, се основава на общото безпокойство от атомни атаки след Втората световна война.
Филмите на ужасите често включват смъртоносен изкуствен интелект или роботи, които се бунтуват срещу своите създатели. И тук отново всичко се базира на страховете на обществото. В края на 70-те и 80-те години на миналия век светът се изправи пред множество серийни убийци и в резултат на това се появиха филмови герои като Майкъл Майърс и Фреди Крюгер. Март 2020 г. пък отбеляза началото на пандемията от коронавирус и върна интереса към филмите за смъртоносни вируси. По това време, например, се увеличиха многократно изтеглянията на филма „Зараза“.
Държавен руски канал с призив украинските деца да бъдат давени и изгаряни (ВИДЕО)
Професор Марк Малмдорф-Андерсен и неговите колеги от датския университет в Орхус са изследвали когнитивните процеси, свързани с играта и ученето. Те са стигнали до извода, че филмите на ужасите имат известен образователен потенциал, тъй като помагат на хората да се справят с несигурността.
По-ранно проучване е установило, че феновете на хорър филмите са се оказали психологически по-издръжливи по време на пандемията от коронавирус от тези, които не харесват този жанр. Малмдорф-Андерсен смята, че това е така, защото във филмите на ужасите хората са изложени на сходни сценарии и след това могат да използват този опит, за да реагират на нови, несигурни обстоятелства.
Изследователите заключават, че удоволствието от страха, което хората изпитват, докато гледат филми на ужасите, е свързано със способността да се справят с непредсказуеми ситуации. Те също са стигнали до извода, че детските игри, свързани със страх и риск, могат да действат като защитен фактор срещу тревожност. По същество играта е стратегия, която ни позволява да се справим с непозната или непредвидима ситуация.
В Русия процъфтяват услугите по инсцениране на собственото погребение
За да проучат връзката между страха и удоволствието, Малмдорф-Андерсен и колегите му изследвали група доброволци в обитавана от духове къща. В нея всъщност имало между 70 и 100 актьори, които се въплъщавали в ролята на зомбита, ядящи мозъци, серийни убийци с моторни резачки и много други. Това предизвиквало у доброволците чувства на страх, безпокойство, клаустрофобия, отвращение.
В хода на експеримента учените открили, че хората не обичат да стигат твърде далеч от нормалното си физиологично състояние, но все пак обичат да излизат малко извън зоната си на комфорт. Всъщност ние, хората, харесваме „приятното място“ между страха и удоволствието, където приливът на страх бързо е последван от облекчение, което освобождава ендорфин и допамин и предизвиква известна еуфория.
И все пак учените предупреждават, че различните хора имат различни нива на активиране на определени области на мозъка – в резултат на това нещо, което предизвиква трепет у едни, може да бъде истински ужас за други. Границата е твърде тънка и твърде много страх може да доведе до страдание и дисфункция.
Над 85 милиона жертви за 5 часа: Симулация показа какво ще се случи след руски ядрен удар (ВИДЕО)
