На 13 декември 1642 година Абел Тасман открива Нова Зеландия.
Биография
Роден е през 1603 година в Лутегаст, малко село в провинция Гронинген, Нидерландия, в бедно семейство. Точната дата на раждането му не е известна. Най-старият достъпен източник, който го споменава е на 27 декември 1631, когато като моряк, живеещ в Амстердам, се оженва за 21-годишната Йоанна Тиеркс. През 1633 г., вече като изпитан моряк, заминава за остров Ява. Там се среща с тогавашния генерал-губернатор на Нидерландска Индия Антон Ван Димен и е приет на работа в Нидерландската източноиндийска компания.
Още: Знаете ли коя е столицата на Нова Зеландия
Плавания в Северния Пасифик (1639 – 1642)
От 1629, официално от 1636 до 1645 Антон Ван Димен е генерал-губернатор на Нидерландска Индия. Неговото управление се характеризира с широка военна и търговска експанзия – отвоюва от португалците Малака и Цейлон, овладява остров Тайван, основава холандска търговска база в Нагазаки, Япония, укрепва позициите на Холандия в Индия. За осъществяване на своите планове Ван Димен изпраща в различни посоки отлично организирани експедиции, начело с най-опитните и даровити моряци. Един от тези лоцмани е и Абел Тасман.
През 1639 г. Ван Димен организира експедиция с два кораба в северната част на Тихия океан. Начело е поставен опитния моряк Матис Кваст, а за щурман на втория кораб е назначен Тасман. Задачата не експедицията се състои в това, да се открие тайнствения остров, „открит“ от испанците на изток от Япония. Експедицията не оправдава надеждите на генерал-губернатора, но затова пък изследва японските води и достига до Курилските о-ви. По време на плаването Тасман се проявява като блестящ кормчия и превъзходен командир. След много трудности корабите достигат до Формоза (сега Тайван) като 40 от 90-членния екипаж умират от скорбут. Тасман самостоятелно открива о-вите Бонин (27°00′ с. ш. 142°10′ и. д.), а след това успява да върне единствения оцелял кораб в Ява.
След това следват други плавания до Япония през 1640 и до Палембанг в Южна Суматра през 1642 г., където сключва търговски договор със султана на града.
Снимка: Getty images
Първо тихоокеанско плаване (1642 – 1643)
През януари 1642 Тасман получава задачата да открие Южната Земя (Антарктида), като тогава се смятало, че се намира някъде в южния Пасифик. За изпълнението на тази задача компанията отпуска на Тасман два кораба: „Heemskerck“ – малък боен кораб и „Zeehaen“ – бързоходен товарен кораб с екипаж общо около 100 човека.
Още: Тютюневата индустрия в Нова Зеландия отбеляза голяма победа
На 14 август 1642 корабите отплават от Батавия и на 5 септември пристигат на остров Мавриций. В днешни дни може да ни се вижда странно, че Тасман достига първо до Мавриций. Причината за това е, че не винаги най-добрият маршрут е най-късият. Посоката на вятъра по това време е от най-голямо значение. Тасман имал някакви познания относно преобладаващите ветрове затова избира Мавриций като отправна точка, след което се насочва на юг, после на юг-югоизток.
Откриване на Тасмания
На 24 ноември 1642 холандците откриват висок бряг и стъпват на него. Името, което Тасман дава на земята е Земя Ван Димен на името на нидерландския генерал-губернатор в Индонезия, а всъщност открива остров Тасмания. На югоизточното и източното крайбрежие на острова са открити залива Щорм (29 ноември, 43°10′ ю. ш. 147°40′ и. д.), полуостров Тасман (2 декември), остров Мария (4 декември, 42°35′ ю. ш. 148°05′ и. д.), остров Схаутен (42°18′ ю. ш. 148°20′ и. д.) и п-ов Фрейсине (42°05′ ю. ш. 148°20′ и. д.) и на 5 декември достига до 41º 34` ю.ш., на източното крайбрежие на острова, от където взема курс на изток.
Първо достигане до Нова Зеландия
Още: Избраха птицата на века в Нова Зеландия (ВИДЕО)
Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – Тасманово море. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на Южния остров на Нова Зеландия – нос Фаулуинд (41°45′ ю. ш. 171°28′ и. д.). Оттам продължава на североизток покрай брега, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива Голдън Бей (40°40′ ю. ш. 172°52′ и. д.), на югоизток от него – залива Тасман и навлиза в протока Кук, който разделя двата острова на Нова Зеландия. Там, на южния бряг на протока, се осъществява среща с местните жители – маорите, като отначало всичко върви добре, но по-късно става спречкване между холандците и туземците, като причината за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След инцидента корабите достигат северния бряг на протока (Тасман го счита за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на Северния остров и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос Мария ван Димен (34°29′ ю. ш. 172°39′ и. д.), а на 5 януари – о-вите Три-Кингс (34°09′ ю. ш. 172°08′ и. д., на северозапад от Нова Зеландия) и оттам флотилията продължава на североизток.
Измъчват жителите на градче в Нова Зеландия с песни на Селин Дион
Премиерът на Нова Зеландия Крис Хипкинс е с ковид, спира предизборна кампания
Земетресение с магнитуд 5,8 разтърси бреговете на Нова Зеландия
Неуловимата Зеландия. Невидимият осми континент действително съществува
Правосъдният министър на Нова Зеландия подаде оставка след пътен инцидент
