Приемайки предизвикателството за съживяване на Европейската икономика, Италия се превръща в реципиент на огромни инвестиции, като страната поема трънливия път на реализацията на два мащабни проекта, разположени в най-южната и най-северната част на полуострова.
В северната част на Италия 180 души работят неуморно, за да построят тунел, който ще стане част от 77- километрова магистрала, свързваща градовете Верона и Падуа. Пътят е последната част от мрежа, простираща се от Испания до Украйна. На юг пък, пристанището на град Бриндизи – някога известен като вратата на Римската империя към Ориента, трябва да се сдобие с нови съоръжения за регазификация и съхранение на втечнен природен газ. В момента тези проекти обаче се изправят пред политическите сътресения на Апенините, предава Bloomberg.
Двата проекта са част от най-амбициозния икономическа програма на Европа за 21-ви век до момента, чиято стойност възлиза на 800 млрд. евро (812 млрд. долара). Тя има за цел да подпомогне икономическия растеж в региона, който все още се възстановява от COVID пандемията. Чрез подобна инвестиция, ЕС също се надява да запази позицията си като водеща световна икономика редом до САЩ и Китай.
Това не е единственият проект от този тип на континента. Понастоящем се вливат инвестиции в модернизирането на немската инфраструктура и свързването на гръцките острови с електроснабдителната мрежа на останалата част на южната ни съседка.
Италия обаче е третата най-голяма икономика в еврозоната и най-слабото място на ЕС в момента. Апенините са разклатени от политическата нестабилност, последвала оставката на бившия премиер Марио Драги. Същевременно страната се изправя пред пред дългова криза за 2.5 трилиона евро.
„Ако резултатите, подкрепящи икономиката, бъдат постигнати, Италия излиза на пътя на стабилността“ през идните години, казва Карло Алтомонте, доцент в университета Бокони в Милано, взема участие в преговорите с Европейската комисия относно реформите, които страната предвижда в публичната си администрация. Ако проектът обаче не успее, „това поставя на карта самата същност на европейската интеграция.“, добавя той.
Пропастта между Севера и Юга
Верона, един от ключовите транспортни центрове на Италия още от римско време, се разглежда като важна част от железопътна мрежа, която понастоящем бива обновявана. Този инфраструктурен проект, както други проекти в Италия, ще улесни потока на стоки от Генуа към Северна и Източна Европа и ще съкрати времето за доставка на стоки, пристигащи от Суецкия канал към градове като Ротердам и Берлин, с пет дни.
„Със строежа на железниците, ние сближаваме южните части на страната със северните и преместваме Севера по- близко до Европа“, казва Лусио Мента, ръководещ проекта инженер.
Гуверньорът на Италианската централна банка Игнацио Виско обаче описва икономиката на страната, като разделена от „географска пропаст“ и отбелязва, на юг е концентрирана една трета от населението на страната, като районът обаче генерира едва една четвърт от БВП на Италия. Затова и пристанището на Бриндизи, което е разположено именно в тази част на страната е толкова важно за икономическото развитие.
Планираното изграждане на нов терминал, финансирано с европейски средства ще засили корабния трафик в Източното Средиземноморие и ще улесни доставките от далечни страни като Египет и Азербайджан.
ЕС вече е отпуснал 90 млн. евро, за да започне разширяването на пристанището, като инвестициите са подкрепяни и от италианската държава. Към това се прибавят и отпуснатите от енергийната компания Edison SpA 120 млн. евро, които ще бъдат вложени в съоръжението за съхранение на втечнен природен газ, казва Габриеле Меноти Липолис, който ръководи местната работодателска и бизнес асоциация.
„Ако похарчим парите правилно, наистина ще успеем да променим Юга, а с това и цяла Италия“, добавя той. „Ако намалим пропастта със Севера, ще подкрепим икономическия растеж на страната“.
Трудности
Страхът, че газовите доставки от Русия за Европа могат да бъдат напълно прекратени, спомогна за даването на тласък на проекта в Бриндизи. Въпреки това, проектът среща трудности. Местното правителство се обяви против плановете за бъдещото развитие.
Кметът на града Рикардо Роси заплашва със съд в опита си да предотврати превръщането на 2000-годишното пристанище в "бензиностанция". Еколозите, включително депутати от италианската партия на зелените Europa Verde, също повдигнаха възражения, поставяйки под въпрос икономическите ползи за местното население и посочвайки вредите, причинени в миналото от нефтохимическата промишленост.
Това обаче не са единствените проблеми. Италия има дълга история от провали в усвояването на европейски средства, поради мудната бюрокрация на страната. Одиторски доклад от февруари показва, че Сицилия е усвоила по-малко от една трета от опуснатите евросредства, възлизащи на 757 млн. евро, които са били предназначени за финансиране на програма за регионално развитие.
Сега обаче проектът в Бриндизи се изправя пред времево ограничение да усвои средствата - до 2026 година.
„Чрез съкращаване на времето, необходимо за одобряване на проекти и тяхното стартиране, чрез поставяне на конкретни цели“, се избягва застой, казва Паоло Кармона, ръководител на проекта за изграждане на транспортната връзка Верона-Падуа.
„Когато проектите отнемат твърде много време и местната администрация често се сменя, се създават условия за политическа опозиция от новите членовете на администрацията, а това забавя всичко.“, казва той.
Успехът в крайна сметка ще зависи от това дали икономиката на Италия може да се развие достатъчно бързо, за да изплати страната външния си дълг, който нарасна до 150% от БВП по време на пандемията.
Загубата на доверието на инвеститорите в страната е риск и за ЕС, който отделя немалка финансова подкрепа за третата най-голяма икономика в еврозоната. Ако Италия не може да преодолее икономическите си проблеми, съществува опасност страната да изостане от останалата част от еврозоната.
„Върху Италия пада отговорността да покаже, че използването на европейски ресурси, отделени за подкрепа на отделните държави-членки може да донесе ползи за целия Европейския съюз“, заключава Виско в реч пред икономическия елит на Апенините през май.