За хората, които истински вярват в криптовалутите, биткойн е ултимативният актив за съхраняване на стойност и най-солидното средство срещу инфлацията, създадена от безразсъдните централни банки и тяхното безкрайно печатане на пари. За скептиците по темата, светът на криптовалутите е мираж, а стойността на пазара, която надхвърля 2 трилиона долара, е просто спекулативен страничен ефект от огромното количество лесни пари, които бяха налети в глобалната икономика – на практика голям балон. И двете теории скоро ще бъдат подложени на най-големия им тест, пише Bloomberg.
Биткойн, първата криптовалута в света, се появи преди над 10 години от пепелта на глобалната финансова криза като начин за заобикаляне на банките и правителствените институции, които бяха затънали в голямото бедствие, обхванало финансовите пазари по онова време.
Дигиталният актив постепенно набра последователи, като постигна някои добри резултати, последвани от поредица от спадове. Но едва при следващата голяма криза, COVID-19 пандемията, пазарът наистина излетя в небесата.
Пазарът на криптовалути избухна след март 2020 година, когато Федералният резерв и Конгресът в САЩ предприеха политика на стимули на стойност трилиони долари за да посрещнат икономическия удар в резултат на пандемията. Част от тези пари намериха своя път към дигиталните активи, провокирайки бърз растеж в цените.
Биткойн поскъпна с 305% през 2020 година, а през следващата 2021 година добави нови 60%, достигайки исторически максимум от близо 69 000 долара за брой в началото на месец ноември. Оттогава обаче цената на виртуалната валута върви само надолу, натискана от очакванията за промяна на политиката на централните банки.
Сега, когато се очаква серия от повишавания на лихвените проценти от март тази година – една от няколкото стъпки за прекратяване на политиките за наливане на ликвидност в пазарите, остава да видим дали крипто светът ще устой на промяната.
Засега ситуацията не изглежда особено обещаваща. Биткойн записва спад от около 40% спрямо историческия си връх, докато Етер, криптовалута номер две на пазара, и останалите алтернативи на биткойн също отчитат спад в цената.
„Ако ще увеличават лихвите три пъти през 2022 г. и продължат с програмата, а ерата на ниските лихви приключи, наистина ще видим колко много хората вярват в тяхната биткойн крипто теза“, каза Стефан Уелет, главен изпълнителен директор и съосновател на крипто платформата FRNT Financial Inc, добавяйки, че очаква новият подход на Фед да влоши оценката на пазара. Майкъл О'Рурк, главен пазарен стратег в JonesTrading, също е съгласен с тази теза.
„Привидно вечните покупки на активи от Федералния резерв бяха крайъгълният камък за крипто инвестирането”, казва той.
По думите му, това, че Фед се готвят да вдигат лихвите с доста по-бързи темпове отколкото се очакваше, може „незабавно да подкопае ключовата бича теза зад биткойн и много други криптовалути”.
През по-голямата част от своята 13-годишна история, биткойн се радва на среда, изобилстваща от разхлабени парични политики и нулеви или негативни лихвени нива.
"Биткойн е отговорът". Много хора вярват, че криптовалутите помагат "в борбата" с монопола над парите на централните банки и правителствата; Снимка: iStock
Въпреки че няма директна връзка между Фед и търговията с биткойн по борсите, тези неща в крайна сметка са свързани, смята Дейвид Тауил, президент на крипто хедж фонда ProChain Capital. От една страна, купуването на всякакъв вид активи от страна на Фед може да има вълнообразен ефект, който да повиши цените на други инвестиции. „Цялата покупателна способност, цялата инвестиционна мощ, която съществува, трябва да отиде някъде“, каза той.
От друга страна, на фона на ниските лихви, инвеститорите бяха принудени да щурмуват пазара в търсене на всякакви възможности за висока доходност, като много се обърнаха към криптовалутите, предвид способността им да генерират огромни печалби.
Помислете за инвеститорът в джънк облигации (облигации с рейтинг под инвестиционния клас, бел. ред.), който е свикнал с висока едноцифрена възвръщаемост дори и в лоши дни, каза Тауил.
„Той ще бъде принуден да влага пари в нещо „по-рисково“, но, което е по-важно, нещо, което дава нещото (доходността), което той е свикнал да получава“, казва той.
А какво се случва когато финансовите условия се затягат?
„Първоначалният ход е обратен на това, което се случва, когато пуснат парите - всичко ще тръгне и ще се завърти в другата посока, докато нещата се уталожат”, казва Тауил.
„Поради това имаме тази моментална реакция на пазара, тъй като всеки очаква, че парите ще започнат да напускат по-рисковите неща”, казва той.
Последният път, когато централната банка на САЩ вдигна лихвите, бе през декември 2018 година, като това се случи след серия от повишения.
Тогава биткойн се търгуваше на цена от около 3 700 долара за брой, а концепции като „децентрализирани финанси” и NFT или „незаменими токени”, все още изобщо не бяха популярни.
Годината се оказа тежка за биткойн, особено в края, когато криптовалутата загуби над 40% през последните 2 месеца на 2018 година – период, който съвпадна с понижения на капиталовите пазари в САЩ.
Същата динамика се наблюдава сега – биткойн поевтинява заедно с някои акции, като това се случва точно преди очакваното затягане на политиката от страна на Фед, става ясно от думите на Питър Буквар, ръководител инвестиции в Bleakley Advisory Group и редактор на The Boock Report.
Според него, засега биткойн показва, че е просто актив, който се влияе от нивото на риска. Биткойн представлява много различни неща за много хора и тези около него ще продължат да се развиват, посочва той.
В крайна сметка, криптовалутата е била отписвана много пъти и обявявана за мъртва или за балон, само за да се завръне по-силна от преди всеки път.
А заедно с нарастването на институционалното приемане, бъдещето на биткойн може да стане по-ясно, казва Макс Гохман, ръководител инвестиции в AlphaTrAI, компания, която работи върху приложение на своите алгоритми за изкуствен интелект в пространството на дигиталните активи. „Не бива да пренебрегваме това, че в бъдеще случаите на използване на биткойн могат да се развият до точка, от която той се преоткрива и придобива важност наново“, казва експертът.
Още: 97-годишен милиардер: Времената са дори по-луди от дотком балона