Излезе книга по военно и дипломатическо изкуство, създадена от неизвестно лице през късното китайско средновековие като обобщение на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай – „Тридесет и шестте стратегеми“ (ИК „Изток-Запад“). На български език сборникът е преведен от оригиналния старокитайски текст, а от съвременни китайски издания на книгата преводачът е събрал и превел повече от 70 исторически примера и анализи на практическото им приложение във война и мир.
В Китай има множество книги по военно-тактическо и дипломатическо изкуство. Някои от тях са запазени в преписи, споменати са в исторически и други съчинения или от тях са останали само фрагменти; други пък са изчезнали безследно. Има и такива, които обаче са изчезнали и след хиляди години са се върнали при нас. Такава е забележителната книга „Тридесет и шестте стратегеми“, въпреки че нито сред запазените книги, нито в списъка на споменаваните се намира точно това заглавие.
„Завърналата се книга“ е случайно открита в началото на 1940 г., но е пазена в тайна чак до първото споменаване за нея през 1961 г., а на книжния пазар се е появила едва в края на 70-те години на ХХ век. В предговора на книгата е разказано подробно за нейната любопитна историческа съдба, разказано е също преданието за напрегнатата борба между даровития стратег от древността Сун Бин, считан за далечен роднина на Сундзъ – знаменития автор на „Изкуството на войната“, и неговия съперник и бивш съученик: завистливият и честолюбив Пан Дзюан. В тази тяхна борба са приложени на практика всичките 36 стратегеми.
Самият текст на стратегемите се състои общо от 138 йероглифа, но тълкуванията и приложенията им са толкова необятни, че в българското издание на книгата е включена само малка част от написаното за стратегемите в Китай и на Запад.
В „Тридесет и шестте стратегеми“ на български е отпечатан в оригинал и целият старокитайски текст на трактата, заедно със старинните коментари към него. В книгата има и няколко приложения – хронологическа таблица, показалец на историческите имена и термини, използвани в „Стратегемите“, които допълнително спомагат за ориентирането в историческия контекст на книгата. Имената на стратегемите са също така екзотични, както и древната мъдрост, събрана в тях: „Измамѝ небето, прекоси морето“, „Вдигни шум от изток, нападни от запад“, „Удряй по тревата, уплашѝ змията“, „Пусни, за да хванеш по-здраво“, „Ругай акацията, сочейки черницата“ и т.н.
Философско-афористичният стил на старинния трактат и коментарите му разгръща пред читателя неизбродни полета за осмисляне – тази книга е повече от съчинение на военното изкуство: в основата ѝ е втъкана хилядолетната житейска мъдрост на Китай, извлечена от опита във всяка област на човешкия живот. Нейната мъдрост е приложима не само във военното и дипломатическото изкуство, но и в бизнеса, управлението, спорта, семейните отношения. Книгата може да се чете като философски трактат от философите, като историческо съчинение от историците, като психология от психолозите, дори като художествено-историческо четиво от деца и младежи. „Тридесет и шестте стратегеми“ неслучайно е бестселър както в Китай, така и в Япония, Русия, Западна Европа и САЩ. В нея се съдържат – подобно в книгите по бизнес, по управление, по изкуство на властта, по психология на общуването – „тайните на китайския успех“.
Сборникът „Тридесет и шестте стратегеми“ принадлежи към съкровищницата на китайската култура. Преводът от старокитайски и съвременен китайски език е дело на китаиста Петко Хинов.
