Унгария и Полша блокираха бюджета на ЕС - и ключовия план за облекчаване на кризата с коронавируса - поради клауза, свързваща получаването на средствата с върховенството на закона.
Реториката от Варшава и Будапеща беше възмутителна. От една страна имаме едно полско правителство, което непрекъснато се оплаква, че е „поробено“ от Европейския съюз, защото блока иска да се намесва във вътрешно-политическите въпроси в Полша.
Междувременно унгарският министър-председател Виктор Орбан отиде още по-далеч, сравнявайки ЕС със Съветския съюз заради регламентите, които иска да наложи на страната му.
И двамата винаги са твърдели, че мразят комунистическото си минало - но що се отнася до пропагандата, те възраждат старата традиция.
Използвайки тези необичайни твърдения, Полша и Унгария обосноваха своето вето върху следващия седемгодишен бюджет на ЕС и план за възстановяване на COVID-19 заради клауза, която свързва бъдещото финансиране със спазването на принципа на правовата държава и демократичните правила.
В същото време Орбан - който винаги е бил малко по-самоуверен от своя полски колега, твърди, че все още има право на плащания от Брюксел, независимо какво се случва или не се случва в Унгария.
А във Варшава Брюксел се разглежда като банка, от където полските политици могат да вземат средствата, необходими за привличане на избиратели и да поддържат членовете на партията сплотени като подкрепят бизнеса им. Като една от страните, които печелят най-много от ЕС, Полша получава около 11 милиарда евро (13 милиарда долара) нетни плащания годишно през последния бюджетен период. В малко по-малка степен същото се отнася и за Унгария.
Но и двете страни се държат така, сякаш тези средства са дошли без да имат задължения. Време е да прочетат договорите за присъединяване, които са подписали, когато са се присъединили към Европейския съюз през 2004 г., в които се посочва, че членовете на ЕС са обвързани с демократични принципи. Тези договори не са нито неясни, нито са подлежащи на тълкуване или предоговаряне. И те ясно включват задължение да се поддържа независимостта на съдебната власт и свободата на словото. И двете ценности са подкопавани в Унгария от години, а Полша все повече следва примера й.
ЕС сам си е виновен
Ветото тази седмица върху бюджета от 1,8 трилиона евро от Унгария и Полша катапултира ЕС обратно в режим на криза - постигането на споразумение относно плана за възстановяване на COVID-19 беше достатъчно трудно. Но самият блок има вина: той позволи настоящия развой на събитията, след като години наред пасивно наблюдаваше как първо Унгария, а след това Полша създава авторитарни структури. Унгарският медиен пейзаж не беше променен за една нощ. Случваше се малко по малко, а днес Орбан е на път да затвори последния независим новинарски сайт и радиостанция в страната.
Същото важи и за това как Унгария демонтира независимата съдебна система. На всеки няколко месеца се приемаше ново законодателство, което допълнително ограничаваше свободата на съдиите в страната, докато накрая правителството установи почти пълен контрол. В отговор Брюксел заведе дело срещу Унгария пред Съда на Европейските общности, но иначе запази мълчание. Правителствата на ЕС се отказаха от конфронтация твърде страхливо.
Десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент прикрива заграбването на властта от Орбан от години и все още не успява да изключи националистическата партия „Фидес” от своите редици. И дори имайки предвид факта, че ЕНП сега призова Будапеща и Варшава да сменят тактиката към съюза, съучастието на партията в настоящото политическо бедствие не трябва да се забравя.
Сега, във възможно най-лошия момент по време на световна пандемия, Полша и Унгария вземат 25-те държави-членки на ЕС за заложници чрез непрекъснатия си опит да смажат демокрацията. Този безпрецедентен инцидент показва до каква степен Орбан и Ярослав Качински, лидерът на управляващата в Полша дясна партия "Право и справедливост", са се дистанцирали от политическото партньорство в Европа.
Парите от фонда за подпомагане на COVID-19 са спешно необходими в Южна Европа, но тези две правителства не се отказаха от кампанията си за изнудване, за да финансират по-нататък корумпираните си игри със средства от ЕС. С такива партньори кой се нуждае от врагове? ЕС трябва спешно да изготви друга клауза - такава, която се занимава с изгонване на държави-членки.
* Автор: Барбара Весел, анализът е публикуван в „Дойче Веле”. БГНЕС
