Засегнат от необичайно висока за страната безработица през цялото си президентство, Франсоа Оланд бе изправен и пред безпрецедентна вълна от джихадистки атаки, протести срещу трудовите реформи и публични разкрития за заплетения му личен живот.
Ето и някои от определящите моменти от мандата на лидер на социалистите, който пое властта през 2012 г. След тежкия мандат той дори взе неочакваното решение да не се кандидатира за втори, с което работата му като държавен глава приключва днес (16 май).
Терористични атаки
Серия смъртоносни джихадистки атаки причиниха смъртта на повече от 230 души в страната от януари 2015 г. Те бяха извършени най-вече от френски екстремисти, действащи в името на „Ислямска държава“.
Вълната от атаки започна през януари 2015 г. с нападението в редакцията на сатиричното издание „Шарли Ебдо“ и еврейски супермаркет. Около 50 държавни глави се присъединиха по време на поход срещу терора, при който 3,7 милиона души излязоха по улиците на Франция.
Десет месеца по-късно 130 души загубиха живота си в концертната зала „Батаклан“, на обществени места и в близост до националния стадион „Стад дьо Франс“. Тогава френският президент обяви извънредно положение, заявайки, че Франция е „на война“ и разположи военни патрули по улиците.
Но през юли, когато 86 души, отбелязващи националния празник в Ница, бяха убити при нападение с камион, сериозните обвинения към Оланд започнаха. Първото клеймо посочваше, че правителството му не може да се справи с екстремистките заплахи.
Преди да влезе в Елисейския дворец, Оланд се присмя на историята на своя предшественик Никола Саркози и супермодела Карла Бруни, заявявайки, че по личните въпроси той ще бъде „образцов“. Това се промени съвсем скоро, когато държаният глава се раздели с дългогодишната си възлюбена Валери Трирвильор. Малко след това се появи новината, че Оланд има връзка с актрисата Жули Гайе, почти 20 години по-млада от него.
Междувременно Трирвильор публикува мемоари, които се оказаха дълбоко неудобни за Оланд. Друг детайл е, че президентът има четири деца от по-ранната си връзка с министъра на околната среда Сеголен Роял.
Работнически протести
Оланд прокара лява платформа и макар да въведе горна данъчна ставка от 75% за милионерите, по-късно се насочи към благоприятни за бизнеса политики, нанасяйки корекции в трудовите закони.
Правителството му беше свидетел на насилие през 2016 г. именно заради реформите, предназначени за улесняване на наемането на хора, които обаче облекчиха и съкращенията.
Рейтингът на одобрението на Оланд се понижи до катастрофални лоши стойности, главно заради разочарованието от управлението на икономиката. Въпреки обещанията за създаване на работни места, безработицата остава близо 10%.
Военни действия
Лидерът на Франция започна военна операция през януари 2013 г., за да възпре ислямистите, поели по обсега на бившата френска колония Мали. Следващия декември стартира втора операция в Централноафриканската република - друга бивша колониална собственост - в опит да възстанови стабилността в страна, завладяна от религиозно насилие.
Джихадистите остават активни в Мали и огромна част от страната все още извън контрола на правителството. Насилието е същото и в ЦАР.
Оланд също така е опита да се намеси в Сирия през 2013 г., но се оттегли от въздушните удари, когато стана ясно, че тогавашният американски президент Барак Обама не възнамерява да последва делото.
Франция започна въздушни удари в Сирия едва през септември 2015 г. като част от международна коалиция, насочена срещу „Ислямска държава“. Френските нападения срещу джихадистите в Ирак започнаха през септември 2014 г.
Френската националност
След атентите в Париж, Оланд поиска да промени конституцията, за да може осъдените терористи да бъдат лишени от френска националност, ако са двойни граждани. Въпросът предизвика яростен дебат по въпроса за етиката на едно такова действие, като министърът на правосъдието Кристиане Тобира се оттегли в знак на протест.
Оланд отхвърли идеята в края на миналата година, когато обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.
Глобално споразумение за климата
Кампанията за историческото споразумение за климата, подписано в Париж през декември миналата година, бе приветствано като едно от ключовите му постижения.
Гей бракове
Лидерът на социалистите превърна "брака за всички" в едно от големите си обещания, а браковете между лица от един и същ пол бяха легализирани със закон през април 2013 г., въпреки гневните протести на десетки хиляди консерватори.
Издигането на Макрон
Оланд започна издигането на свой наследник, като избра Еманюел Макрон, бивш банкер без политически опит, за икономически съветник. След това го привлече в своето социалистическо правителството, назначавайки го за министър на икономиката през 2014 г.
Но Макрон обърна гръб на Оланд, напускайки кабинета, за да изгради своето собствено центристко политическо движение „Напред“ и в крайна сметка да спечели президентските избори.
