Войната в Украйна не изглежда да е близо до стихване, а само се изостря и придобива нови измерения. Посредническите усилия за прекратяване на войната са в ход толкова дълго, колкото и самият конфликт. Доста преди Русия да започне пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., конфликт с по-ниска интензивност бушува от 2014 г., когато Москва анексира Крим и подкрепи сепаратистко движение в Източна Украйна след Евромайдана в Киев: "Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"
В началото на по-горещия конфликт т.е. след Майдана имаше усилия за посредничество от външни играчи в различни формати. Единият беше Тристранната контактна група, която включваше Украйна, Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) като посредник. Друг беше Нормандският формат, който включваше Франция и Германия като посредници между Русия и Украйна. Тези процеси течаха едновременно – като Тристранната контактна група се съсредоточи върху тактически въпроси, докато Нормандският формат се съсредоточи върху по-широки стратегически въпроси – и доведоха до първото споразумение за прекратяване на войната през септември 2014 г. Това споразумение, известно като Минския протокол (Минск I), се фокусира върху прекратяването на боевете в източната част на Украйна по пътя към трайно прекратяване на огъня.
Минският протокол обаче бързо се разпадна и създаденото от него примирие беше краткотрайно. Това се дължи на фундаментални разногласия между страните, включително тълкувания относно законността на събитията на Евромайдана. По това време Москва участва в конфликта в Източна Украйна в неофициално качество и действа да позиционира сепаратистките правителства в Донецк и Луганск като легитимни играчи, с които Украйна трябва да преговаря директно. Киев и Запада, от друга страна, не искаха да легитимират такива участници, а всички тези фактори доведоха до провал на Минските споразумения. Последвалите усилия за повторно установяване на споразумение за прекратяване на огъня, известно като Минск II, през следващата 2015 г. по подобен начин се провалиха: Как Русия подготви и осъществи сепаратизма в Украйна (ВИДЕО)
Близо десетилетие по-късно все още съществуват същите големи предизвикателства пред мира между Русия и Украйна. Войната се разраства мащабно и нейните вълнообразни ефекти придобиха глобален характер. Войната засили противопоставянето между Руската дедерация и Запада и доведе до пренастройване на глобалната икономика и международната система. Запада засили санкциите срещу Русия, а Европа драстично намали вноса си на руски петрол и природен газ. В същото време Москва разшири енергийните и икономически връзки с незападни държави като Китай, Индия и страните от Персийския залив. Тези промени бяха закрепени и дипломатически, като усилията на Украйна за интеграция в Запада се ускориха, а Русия насърчава алтернативните блокове в Глобалния юг, като БРИКС+ и Шанхайската организация за сътрудничество, за да предизвика Запада.
Такива промени се проявяват в подходите на различните участници към посредническите усилия за мир в Украйна. Предвид интензивността на войната преките преговори между Русия и Украйна очевидно са прекъснати. Вместо това украинският президент Зеленски разработи формула за мир, която в основата си е формирана върху пълното изтегляне на всички руски войски от украинска територия и "възстановяване на нейната териториална цялост". САЩ и ЕС подкрепиха този план.
От своя страна Русия отхвърли Запада като посредник, твърдейки, че подкрепата от НАТО за Украйна във войната и допълнителните наказателни мерки на Запада подкопават всеки опит на ЕС или Съединените щати да посредничат за прекратяване на конфликта. Руските официални лица категорично отхвърлиха мирния план на Украйна, заявявайки, че "формулата не включва компромиси или алтернативи". Вместо това Русия предпочита и насърчава незападни държави като посредници, особено страни, с които се сближи на фона на разрива си със Съединените щати и ЕС - за да се материализира визията на Кремъл за Украйна, а именно - като Беларус, без суверенитет.
Незападната дипломация
Китай представи свое мирно предложение от 12 точки през февруари 2023 г., една година след пълномащабното нахлуване на Русия. Този план включва прекратяване на огъня и "зачитане на суверенитета". Той обаче също така призовава за спиране на едностранните санкции и не споменава Русия да върне територията, която е завзела от Украйна, което прави плана неприемлив за Украйна. Докато Русия първоначално прие предложението хладно, официални лица в Кремъл сега заявяват, че то в момента е "най-разумното": Китай иска световна конференция за мир: Русия и Украйна "при равни условия"
Други държави от Глобалния юг формулираха свои собствени мирни предложения. През юни 2023 г. екип от 7 африкански лидери посети Русия и Украйна, за да популяризират план, който включва взаимно признаване на суверенитета и продължаване на износа на зърно от двете страни (на който много африкански страни силно разчитат). Путин и Зеленски приеха тази делегация, но планът беше неясен и не доведе до значимо дипломатическо движение между Русия и Украйна. Основната причина - африканците просто искаха да са сигурни, че няма да има голяма блокада на доставки на зърно и зърнени култури от Украйна и Русия: Опорките и подаръците, с които Путин прилъгва Африка (ВИДЕО)
Посредническите усилия както на Запада, така и на страните от Глобалния юг за прекратяване на войната все още не са постигнали значим напредък. Това до голяма степен е така, защото същите фундаментални проблеми си стоят.
Страните от Глобалния юг сега са много по-активни в дипломацията и посредничеството за разрешаване на конфликта в Украйна, отколкото само преди 5 до 10 години. И докато мирът остава неосъществен, има някои ограничени успехи на дипломатическото поле, като размяната на пленници между Русия и Украйна плюс връщане на украински деца от Руската федерация в Украйна, която беше договорена с посредничество от Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, докато Турция успя да посредничи при сделката за зърно заедно с ООН между двете държави, която просъществува близо година, преди да се разпадне.
За разлика от Запада, всяка от тези посреднически държави от Глобалния Юг имаше работни отношения както с Украйна, така и с Русия. Сега Киев предприе свои усилия, за да достигне до Глобалния юг и да противодейства на нарастващите връзки на Москва с тези страни.
Независимо какво се случва от тези дипломатически посреднически усилия, има реалности, които Русия, Украйна и Запада трябва да имат предвид. За Русия реалността е, че Украйна няма лесно да падне в нейните ръце и че тя ще продължи да се съпротивлява на руските усилия да завземат нейна територия. За Украйна и Запада реалността е, че Путин едва ли скоро ще изчезне от политическата сцена, особено след като спечели пореден президентски мандат. Дългогодишният лидер на Русия още повече консолидира властта си от началото на войната. Той се позиционира с ореол на "последния защитник на традиционните ценности и християнския морал", привлекателен за значителна част от населението на Русия и силно резониращ с крайната десница в Европа. Без значение кога или как ще приключи войната в Украйна, Киев и Запада вероятно ще трябва да се справят някак си с Путин.
И все пак, как ще приключи войната в Украйна – както неизбежно става с всички войни – ще остави голям отпечатък не само върху Запада, но и върху Глобалния Юг. По този начин посредничеството и дипломатическите усилия на тези държави, както и опитите на Русия и Украйна да предопределят изхода от тях, могат да доведат до сериозни промени на цялата глобална система в близко бъдеще.
Автор: Юджийн Чаусовски, за The National Interest. Директор за аналитично развитие и обучение в New Lines Institute.
Превод: Ганчо Каменарски
