Две са важните новини от последната седмица, свързани с немската икономика. Първата е, че отказът на Германия от въглища и ядрена енергия може да доведе до недостиг на електроенергия. Представители на немската индустрия се страхуват, че стратегията на правителството за отказване от въглища и АЕЦ носи непредвидени рискове, тъй като не са проведени стрестестове за всички възможни сценарии. Втората новина логически следва първата и сочи, че доверието на бизнеса в Германия за икономиката е стигнало критично ниски нива. Защо двете неща са свързани, анализира икономистът Борислав Боев в специален коментар за Actualno.com.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Просто е, казва той. За да се поддържа такава голяма индустриална машина, са нужни енергийни ресурси. Техните доставки трябва да са по възможност непрекъснати, сигурни, достъпни и икономически рентабилни. В съвременната икономика енергийната сигурност е от ключово значение за функционирането на всички икономически отрасли. Това, с което се сблъсква бизнесът в Германия, е притеснително. То в немалка степен е следствие от неадекватната политика на поколения държавници там.
Германия обяви война на традиционната енергетика, но няма с какво да я замести в толкова кратък времеви хоризонт. Да, т.нар. „възобновяеми енергийни източници“ увеличиха общия си дял в енергийния микс на страната. Но тяхната непредсказуемост и прекалена зависимост от промените в метеорологичните условия ги прави нестабилен елемент в енергийната система на страната. Реалностите в момента са такива, че Германия има нужда от базова мощност, която да гарантира стабилността на енергийните доставки. Щом в Берлин се отказват ударно от въглищата и ядрената енергия, единствената опция остава природния газ. Как тогава Германия ще намали енергийната си зависимост?
Политиките на Ангела Меркел по отношение на климата и енергетиката също са дълбоко погрешни. От една страна, Германия иска да намали въглеродните емисии, но от друга, тя трябва да затвори най-нискоемисионните си централи до 2022 г.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
И така, при евентуално спиране на въглищните централи и АЕЦ, в следващите 3-4 години, ако Германия все пак изпълни собствените си енергийни цели, ще трябва да се лиши от близо 22 гигавата генериращи мощности. Това означава рязко разклащане на и без това крехкия баланс в енергийната им система. За 2018 г. 50% от енергията, произведена в Германия, е дошла от въглища и АЕЦ. Бързият отказ от тези два енергоносителя ще внесе несигурност в енергийната система.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Несигурността в енергийните доставки съвсем естествено ще доведе до несигурност в обезпечаването на производствения процес в немските компании. Ако тази несигурност се запази, това неминуемо ще рефлектира върху целия финансово-икономически процес в предприятията, защото без енергия те буквално не могат да произведат нищо. При такъв сценарий е съвсем вероятно немската индустрия да загуби конкурентоспособност, и това да се прехвърли върху цялостната икономическа картина в страната. Загубата на основни базови мощности ще повлияе не само на германския, но и на европейския пазар на електроенергия, тъй като Германия е основен износител на ток за съседни страни като Австрия, Швейцария, Полша и Белгия. Това поражда два проблема:
Първо. Лишавайки се от експортен потенциал, Германия ще загуби статута си на енергиен лидер и надежден партньор в доставките на електроенергия. Всъщност, първите тревожни сигнали за загубата на този потенциал вече са налице. За първата половина на 2019 г. износът на ток от Германия е намалял със 14%.
Второ. Намаляващи приходи от износ на електроенергия. Това ще се отрази както върху националния бюджет на страната, така и върху компаниите в енергетиката.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Проиндустриалната политика изисква устойчива енергетика. За съжаление, примерът, който Германия дава, е в обратната посока. Притеснителното е, че тази криза в немалка степен бе предизвикана от неразумния авантюризъм на Меркел и ко. Грешната енергийна стратегия е само част от синдрома. Неефективните публични харчове, мигрантската политика и изключително слабата икономическа дипломация, са на път да превърнат един индустриален колос във второстепенен играч.
Грешните решения в енергетиката могат да доведат до загуба на индустриален потенциал. Световната икономика няма да е вечно във възход, бизнес циклите се редуват, а с такава политика, Германия не е в състояние да посрещне предизвикателствата от евентуална глобална рецесия.
Намаляващото търсене в глобален мащаб, търговските диспути между големите играчи и Brexit са външните фактори, които спомагат за проблемите на немската индустрия. Основният вътрешен проблем обаче е, че политическата класа не създава онази устойчивост, която ще помогне на Германия да изгради имунитет срещу неблагоприятните последици от евентуална бъдеща рецесия.
Не трябва да забравяме, че случващото се в Германия пряко касае всички останали държави в Европа. Германия е индустриалното сърце на Европейския съюз и водещ играч на световната икономическа сцена.
Ако германската икономика изпадне в режим на свободно падане, това няма да е добре за нито една държава в рамките на европейската общност. Все още кратък времеви прозорец, в който политиците могат да поправят грешките си. На първо време това означава запазване сигурността на немската енергийна система. Германската индустрия открай време алармира за проблемите в енергетиката.
Но изобщо слушат ли политиците? Трудно е да се прогнозира дали ще се намери политик в Германия, който да отмени дискурса по отказване от ядрената енергия. Още по-трудно е да се намери такъв, който ще преосмисли цялостната енергийна политика на страната. Едно е сигурно – за да има промяна, е нужна политическа смелост. Засега такава в Берлин, а и в Брюксел, липсва.
