Властите в Ирак определиха поредните парламентарни избори в страната на 10-12 май като пример за постъпателното движение на близкоизточната държава по демократическия път. Сред аргументите бяха първото в историята на Ирак електронно гласуване, високият процент на кандидатите жени, големият брой регистрирани партии и движения. На практика обаче работата първо се обърна в конфуз, след това в скандал, а накрая последва поредната остра вътрешнополитическа криза, пише Антон Веселов в материал за електронното издание на руското списание „Фонд за стратегическа култура“, цитиран от агенция "Фокус".
"Отличните" резултати от "напредъка" в иракската демокрация се изразяват в следното - по време на вота се развали електронната система, а процедурните нарушения и измамите се оказаха толкова масови, че резултатите от гласуването предизвикаха бурни протести. Редица политически блокове, включително големи и влиятелни партии, поискаха ново преброяване на гласовете, в резултат от което се разрази остра дискусия. На 6 юни, под нарастващия натиск, иракският парламент взе решение за разформироване на Висшата независима избирателна комисия, да се направи ръчно преброяване на гласовете и да се анулират резултатите от гласуването на военнослужещите в кюрдските сили "Пешмерга".
Такъв обрат на събитията не можеше да не предизвика реакциите на тези, които според резултатите от изборите заеха водещи позиции и сега губят всички шансове за успех. Муктада Садр, лидер на блока "Сайрун", заяви веднага след изборите, че при никакви условия няма да води коалиционни преговори с блока "Фатх" на Хади ал Амери, алианса "Държава на законността" на бившия премиер Нури ал Малики и "Патриотичния съюз на Кюрдистан". Само след три седмици той промени кардинално своята позиция и сключи съюз с "Фатх", а освен това подписа споразумение за съвместна работа с движение "Хихма", начело с Омар ал Хаким.
Показателно е, че двете най-големи кюрдски партии (ДПК и ПСК) приветстваха съюза на радикалните шиитски лидери и това също е резултат от работата на иранския генерал Касем Сюлеймани. Муктада Садр, Хади ал Амери и Омар ал Хаким са известни със своя антиамериканизъм и връзките си с Иран. Силно безпокойствие във Вашингтон предизвика и факта, че блока "Фатх" зае първо място в провинция Басра, а "Сайрун" – в Багдад (където коалиция "Победа" на премиера ал Абади се оказа чак на пето място).
Министър-председателят Хайдер ал Абади призна съществуването на "някои проблеми", но се изказа против нови избори и разпускане на ЦИК: "Предлагам всички политически блокове да проведат среща на високо ниво непосредствено след края на Ид ал Фитр (след 18 юни) на място, което ще бъде определено по-късно с консултации“. Президентът на Ирак Фуад Масум оспори решението на парламента. Бившият външен министър и член на ръководството на "Демократическата партия на Кюрдистан" Хошияр Зибари напомни, че срокът на пълномощията на сегашния парламент вече е изтекъл, затова той не може да променя закони и няма пълномощия да сменя членове на ЦИК и да ги заменя със съдии. Според мнението на Зибари, действията на парламента са противоконституционни. "Опасяваме се, че тези огромни нарушения ще имат сериозни последствия за сигурността, стабилността и гражданския мир в страната".
Независимо от това, на 11 юни председателят на парламента Салим ал Джабури проведе среща с парламентарната комисия по правните въпроси, в хода на която е обсъждана следизборната криза. Говорителят на парламента потвърди, че ръчното преброяване на бюлетините трябва да започне в най-кратки срокове. И веднага след това се случи пожар в склада в Багдад, където се съхраняваха електронните урни за гласуване, пренесени тук от цялата страна (освен урните от кюрдската автономия, които се пазят в друг склад). Според данните на местното МВР, при палежа е използван бензин и значителна част от урните са унищожени от огъня. По подозрение за участие в деянието са арестувани 17 души. Хайдар ал Абади заяви, че пожарът е устроен от "терористически банди" – и това след нееднократните тържествени уверения в пълния разгром на "Ислямска държава" в Ирак.
Случващото се напомня на изборите през 2010 година, когато тогавашния премиер Нури ал Малики загуби, но остана на власт като преведе страната в режим на "ръчно управление". В течение на няколко години работата на парламента бе фактически парализирана, в страната не се приемаше бюджет и други изключително важни закони, а изчезването от хазната на няколко десетки милиарда долара приписаха в графата на разходите за "стабилизация на обстановката и борба с тероризма".
Сигурността в Ирак, както и по-рано, е на ниско ниво. На 8 юни бе извършен двоен терористичен атентат в Багдад, който уби най-малко 20 души, а още 110 души бяха ранени. На 11 юни бе извършено нападение над блокпост на "шиитските опълченци" в южната част на провинция Киркук – убити и ранени 12 души. На 13 юни бе обстрелян с миномети полевия лагер на пехотна бригада на иракската армия в района Кара-Тапа (провинция Дияла). Мохамед Омар, ръководител на местната щаб квартира на партия "Патриотически съюз на Кюрдистан", отбеляза, че в последно време силите на "Ислямска държава" са се укрепили в района Хамрин дотолкова, че армията и полицията вече не могат да им се противопоставят. "По-рано ние пътувахме из населените места в този район даже и през нощта, но сега тези места са крайно опасни за посещение даже и през деня заради активността на „Ислямска държава", призна чиновникът. Заедно с това обстановката далеч не е така критична, както в периода 2003-2010 година (периода на съпротивление на патриотическите сили срещу международната агресия) или през 2014-2016 година, когато правителството на Нури ал Малики провокира гражданска война и загуби около една трета от територията на страната.
При това в Багдад не обичат да говорят, че на територията на Ирак има чуждестранни военни бази, хиляди военнослужещи от различни страни, а Турция открито води бойни действия против "Работническата партия на Кюрдистан" в районите Кандил, Махмур и Синджар в Северен Ирак. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви: "НАТО и ЕС взеха решение да увеличат своето присъствие в Ирак. Мисията на ЕС ще се съсредоточи върху въпросите по обезпечаването на сигурността на гражданите (т.е. подготовката на кадри за полицията и спецслужбите). НАТО ще се занимава с подготовката на инструктори за армията".
Според думите на премиера на кюрдската автономия Неширван Барзани, "трябва да се създаде широк и всеобхватен алианс, за да се намери фундаментално решение на проблемите на Ирак, за да могат всички общности да се смятат за партньори в управлението на страната. На иракския народ трябва да се предоставят граждански, политически и социални права, както е предвидено в Конституцията". Вярно, никой не може да каже точно, колко глави има в Конституцията на Ирак (139 или 140) и колко са провинциите в страната – 18 или 19.
Ирак – тази до сравнително неотдавна мощна регионална държава с огромни запаси от въглеводороди, развита промишленост и наука, образование и медицина, в резултат от въоръжено нашествие с директното съучастие на ООН, беше върната десетилетия назад и изход от тази тежка криза не се вижда, е заключението на автора.
Снимки: Getty images/Guliver
