По-ефективно събиране на данъци - това изглежда голямата цел, която става все по-наложителна и с избухването на пандемията "COVID-19". Защото големите международни компании намират много юридически вратички по отношение на данъците предвид глобалната си активност и успяват да се отърват от част от обществения си дълг.
Създаването на универсален протокол, който да попречи на компаниите да търсят задоволителна данъчна юрисдикция, не е нова идея. В отговор на нарастващия натиск за налагане на данък върху цифровите услуги, предлагани от големи технологични компании като Google и Facebook, които продават стоки и услуги по целия свят, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се опитва да постигне консенсус за това как да го направи. И къде, пише Deutsche Welle, цитирана от БГНЕС.
В разговорите е разгледан вариантът за международен минимален данък за компаниите. Засега не е постигнато споразумение.
Пандемията доведе света до кръстопът. През последната година световната икономика е напълно объркана. Милиони хора са съкратени или трябва да затворят окончателно бизнеса си. Милиони изпадат в бедност. Правителствата отчаяно търсят ликвидност. Така че заглавията, които обявяват, че големи мултинационални компании като Nike и FedEx избягват федералния данък върху доходите, не звучат добре. И не бива.
Подобно на часовниковия механизъм, компаниите ще издават успокояващи изявления, че "спазват всички държавни, федерални и международни разпоредби". Само защото възстановяванията, приспаданията или освобождаванията са законни, не ги прави правилни, особено в момент на огромни човешки страдания и исторически глобален дълг.
В САЩ, търсейки ликвидност, за да компенсира огромните разходи, причинени от COVID-19, администрацията на Байдън обяви, че ще увеличи ставката на корпоративния данък от 21% на 28%, и обеща национален минимален данък, за да сведе до минимум тези, които не плащат нищо. Това е добре дошла промяна. Сега трябва да се приложи. Данъчните органи трябва да разполагат с адекватно финансиране и средства.
Укриването на корпоративен данък обаче е много по-широк проблем и министърът на финансите на САЩ Джанет Йелен отбеляза, че ѝ е писнало от безкрайни разговори. Тя ще хване бика за рогата и ще отнесе проблема до колегите си от Г-20, за да намерят решение.
"Ние също трябва да излезем от 30-годишни намалени корпоративни данъчни ставки. Става въпрос да гарантираме, че правителствата имат стабилни данъчни системи, които генерират достатъчно приходи, за да инвестират в основни обществени блага и да реагират на кризи и че всички граждани справедливо споделят тежестта на финансирането на правителството", написа тя в Туитър.
САЩ не само разглеждат собствените си компании, но планът е да настояват за глобален минимален данък, който да попречи на компаниите да отидат в други страни в търсене на по-ниски данъци. Без значение къде твърдят, че са базирани, те ще трябва да платят. Отнася се за страни като Ирландия и данъчните убежища в Карибите и Европа. Той е насочен и към големите американски технологични компании, които изпращат "хонорари" по целия свят, независимо къде всъщност, правят парите.
Това ще бъде трудна работа за Америка и Йелън знае, че страната не може да го направи сама. "Доверието в чужбина започва с доверие у нас", пише тя. Актуализирането на данъчния кодекс на САЩ ще бъде сигнал за другите.
САЩ имат възможност да използват "тояга" - неотстъпчивите страни, особено тип "данъчен рай", могат да бъдат санкционирани, като бъдат спрени да правят бизнес в САЩ или от американската банкова система, което затруднява достъпа им до долари.
Бизнесът се оплаква от сегашния лош растеж и умората от пандемията. За тях не е моментът да променят правилата. Както минималният данък у дома, така и глобалната версия могат да ги принудят да плащат повече от чуждестранните компании. Въпреки че бързият поглед към историческите книги показва, че досега компаниите се адаптират добре.
Дори ако данъците бяха по-високи в Америка, това би могло разглеждани като разходи за правене на бизнес в най-голямата икономика в света. Разход, който в крайна сметка вероятно биха платили повечето компании.
По-бедните страни също биха могли да се възползват от това, че не се налага да предлагат ниски данъчни ставки, за да привлекат бизнеса. Един общ глобален стандарт би помогнал да попълни оскъдната обществена каса. Дори за богатите страни допълнителните и постоянни данъчни приходи биха били добре дошли в момента.
Въпреки това, за да работи всеки международен регламент, повечето страни по света трябва да приемат и започнат да прилагат закона едновременно. Затова от САЩ се очаква повече в преговорите. Ще бъде трудна битка; най-трудното ще бъде да се установи данъчна ставка, която да се приема от всички.
