След Ислямската революцията в Иран от края на 70-те год.; десетилетия наред изграждания образа на големия Сатана (т.е. САЩ) в очите на мюсюлманите; ядрената сделка, от която Европа загуби много, и сега – убийството на иранския герой и борец срещу "Ислямска държава" Касем Сюлеймани – кутията на Пандора е отворена.
В отговор държавният секретар Майк Помпео заяви, че иранският генерал подготвял нападение над американското посолство в Багдад; случай познат ни вече от историята, който доведе до политическа криза в края на 70-те години при президента Джими Картър.
Днес обаче не трябва да бъдем наивни и да мислим, че светът е обвит в бяло и черно – нюансите са много и почти винаги преобладава сивото.
Според теорията на съвременната икономическа конвергенция и глобализация, световните финансови и политически елити работят съвместно според интереса, въпреки приказките за морал, чест и достойнство на държавните мъже. Днес деловите или бизнес партньори не се интересуват от цвета, идеологията или религията на парите.
Затова самият Сюлеймани в никакъв случай не е личност за подценяване. В идеологически план смъртта го превърна "мъченик" и национален символ. Генералът командваше елитните части със специално предназначение "Ал Кудс" в рамките на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) в Иран. Безспорно бе един от най-влиятелните и "силни" мъже на Близкия изток и разполагаше с голяма власт и финансови ресурси. Иран е ислямска република, а Касем Сюлеймани бе сред най-близките сътрудници на аятолах Хаменей, негова "дясна ръка". Затова имаше врагове както в света на Дар ал Ислям, така и извън него.
В геополитически план Сюлеймани методично се опитваше да възстанови идеята за Персийската империя, която някои анализатори оприличават с политиката към т.нар. "шиитски полумесец" или "дъга" в Близкия Изток.
Второ, Ислямска република Иран поддържаше добри отношения с демократите още от опитите за реализиране на иранската сделка и търговия с горива при президента Обама. От друга страна нещата бързо се разпаднаха.
Нека не забравяме инициативата от 2011 г., когато правителствата на Сирия, Иран и Ирак подписаха историческо енергийно споразумение за изграждането на газопровод на стойност 10 млрд. долара, който трябваше да свърже ирански пристанища с Дамаск. Предполагаше се, че руската компания "Газпром" ще бъде основния инвеститор или оператор на новите газови находища.
Успешната реализация на този проект щеше да промени съществено баланса на силите в региона и можеше да постави началото на нов етап от геополитическата игра в Близкия Изток, но в крайна сметка засили военните действия в Сирия, изолацията на Иран и здравата американска хватка в Ирак.
Иранската държава води също така силно протекционистка политика: приходите от добитите енергоносители не отиват в западните банки, а се използват за покриване на вътрешните нужди на страната. Очевидно, това е още една от причините за омразата на Запада към ислямската република и управляващия там режим. Друг тревожен сигнал бе обявяването на Сюлеймани за терорист и изграждания му "медиен образ". Истината е, че Касем Сюлеймани е дотолкова "терорист", колкото е всеки ръководител на специална служба или високопоставен генерал/дипломат/политик.
Трето: иранският генерал контролираше търговски триъгълник, които включваше огромни финансови потоци, схемите с продажба на ирански нефт, търговия с Китай и контролът върху западните, гранични с Иран, афганистански територии. А съвременната геополитика на Афганистан е геополитиката на т.нар. опиумен мак или хероина. Излишно е да споменаваме кой именно контролира военно Афганистан.
Безспорно Доналд Тръмп реши да направи услуга на световните корпоративни кръгове. Залогът е преди всичко неговата съдба като президент на САЩ: от т.нар. "импийчмънт" до резултата от предстоящата предизборна битка. Кампанията срещу милиардера Майкъл Блумбърг ще бъде свързана с генерирането на огромни средства, а близките до президента бизнес кръгове са ориентирани до голяма степен към Израел и Саудитска Арабия, т.е. срещу иранската държава. На второ място това е услуга към радикално настроените "ястреби" в Белия дом и Пентагона.
Тоест целите на американската геополитическа провокация бяха две: финансови и вътрешнополитически.
Каквито и да са мотивите на Тръмп обаче, умишленото убийство на официални лица е акт на агресия, който не само разрушава световния ред, но тласка света към война. В социалните мрежи съвсем закономерно се зададе въпросът какво биха направили евроатлантиците, ако извършител бе Руската федерация? В този ред на мисли войните (днес локални) явно отново се използват като инструмент за разрешаване на бъдещите финансови кризи – каквато неолибералният елит усеща, че наближава за Запада. Нужен е рестарт на капитализма, който в момента практикува "икономика без изходи" – печалби за един все по-богат и малък световен елит чрез спекулации и заграбване на ресурси на държави, дори като България. Така например Втората световна война предотвратява поредната такава криза…и това днес е неоспоримо!
Накрая Доналд Тръмп поиска "милиарди долари" и от Ирак, като заплаши да удари иранските обекти на културно наследство. Спомнете си как навремето Дрезден и Нагасаки бяха унищожени, как София беше бомбардирана без нужда…нашите и дори европейските политици често го забравят! При това Иран е люлката на човешката цивилизация; културните ѝ обекти са фундамент на световното историческо наследство, още повече предвид историческия генезис на европейците и на нас българите!
За щастие обаче имаме и проява на здрав разум в световната геополитика – Ангела Меркел обяви спешно посещение в Москва, за да обсъди ситуацията с руския президент Владимир Путин. Германският канцлер е наясно, че Русия, ако не съюзник, то поне е близък партньор на Иран. Самият Путин успя да изгради образа на миротворец през годините. Така той се оказа реалният победител в тази геополитическа битка, използвайки съвременния стратегията на "капана на Тукидид" – двама се карат, трети печели. По-точно с всяка световна ескалация на напрежението се осъществява неизбежното сближаване на Германия с Русия – преплитането на технологии с ресурси и общ пазар, а Европа излиза постепенно от атлантическата хватка и се насочва към пазарите на Изтока, които изживяват икономически ренесанс.
Сега руският президент има реален шанс да заяви, че ислямската република е под закрилата на Русия. И тази защита може да бъде заложена в споразумение за взаимна отбрана между Русия, Китай и Иран, дори Индия, Турция. Така "лошият" за родните евроатлантици Путин може да измъкне Тръмп от предварително изгубената война. Паралелно с това силата на Вашингтон да проектира мощ в Близкия изток, когато всички мюсюлмани страстно ненавиждат американците, вече е нулева.
Какво предстои в Либия?
Веднага последва и развръзка в конфликта в Либия. Тези дни в Москва бе направен опит за уреждане на либийския конфликт между лидера на правителството на Националното споразумение (ПНС) на Либия Фаиз Сарадж и командирът на Либийската национална армия (ЛНА) маршал Халифа Хафтар. Интересното е, че всички преговори преминаха чрез представители на руската и турската страна.
Видяхме как след убийството на Муамар Кадафи страната се превърна в пространство на непрекъсната анархия с отделни градове-държави, племенни територии, независими етнически анклави и банди. Пак наблюдаваме зависимостите от иранския сценарии: ООН явно вече няма авторитет, световният ред се руши, наблюдаваме "имперската историческа роля" на Турция, подобно на тази на Иран.
Нещата отново са сиво-бели и са косвено свързани с големите количества петрол и газ, които бяха открити в Източното Средиземноморие. Дали пък Турция решително не се стреми да изтласка конкурентите си – претендирайки за права върху находищата, полагащи се на Турска република Северен Кипър.
Да не забравяме, че Израел, Ливан, Египет, страните от ЕС (особено Гърция, която не би изпуснала и тръбата от Турски поток) и САЩ също са в играта. Но на преговорите между (лоялния към НАТО) гръцкия премиер и президента Доналд Тръмп, САЩ директно заявиха, че Атина не трябва да разчита на тяхната подкрепа, включително и в случай на пряко турско нахлуване.
Сега Турция, Руската федерация и САЩ са в една лодка, водена отново от т.нар. Realpolitik. А след като се справи с проблема в Сирия, разведри отношенията в "иранската афера", Москва ще бъде принудена да осъществи сходна задача и в Либия, която бе оставена на произвола на гражданската война. Американците очевидно напускат Северна Африка; ЕС и Турция все повече са индиферентни към политическите, за разлика от икономическите въпроси на либийската държава. Явно всичко в световната геополитика протича под знака на променящия се световен ред и преразпределянето на икономическите трасета и ресурси!
Какъв е българският интерес?
На този фон България безспорно трябва да прояви дипломатическа гъвкавост и да отстоява своите национални интереси, а погледът на политиците да не стига до носа им! В никакъв случай не трябва да се отказваме от възможността да останем на световната газовата карта; възможност, която, както видяхме, държавите по света отстояват с огромни усилия и жертви. Не бива клиенти на чужди държави (от бившия "соцелит") да вкарват България в бъдещ конфликт (и то с неясен край) чрез необмислени думи и сравнения в стил междузвездни войни!
Но не трябва да се стряскаме и от напътствията на всеки чужд дипломат, особено когато се касае за българския интерес.
Днес, в тези несигурни времена, е жизненоважно българската държава да бъде зона на мир и икономически просперитет. Особено когато пъзелът на световната геополитика се пренарежда; световният ред се разпада, а "великите сили" водят Realpolitik – т.е. интересуват се (прагматично) единствено от своите собствени материални интереси!
Държава ни има всички предпоставки да се превърне в контактна (икономическа) зона между Изтока, от една страна – и ЕС (от които сме част), от друга! Геополитическият ни потенциал: виждаме го с нереализирания Южен, а сетне и с Турски поток; ЕПЕП (Пътя на коприната) – китайски инвестиции; имаме транзитиране на руска газ; енергийни проекти; туризъм с туристи от Изток; железопътен транспорт до Китай – колко ли държави мечтаят за подобен геополитически ресурс. A на нас, честно казано, друг не ни и остана!
И накрая – за изтеклите 30 години обществото ни възприе примиренческата теза, внушавана от чуждопоклонния "политически елит", че сме твърде слаби, за да можем да бъдем независими! Но нали за това воюваха нашите деди – за суверенна държава. Тя дори стана и царство, а сега сами се отказваме от жертвата им.
В резултат обръщаме гръб на "заклетите врагове" и заради криворазбрана блокова солидарност и материалния интерес на малка групичка хора търсим илюзорни заплахи и бързаме с епитети и слагачество към други държави.
Не, трябва да търсим единствено българския, национален външнополитически интерес и затова в така оформящия геополитически и геоикономически битки не бива да предприемаме необмислени стъпки, а да следваме своите (не чужди) интереси! Това не означава да превием гръб – а да не залитаме в крайности! Защото светът се променя, а с него - надявам се и мисленето на нашите родни политици!
Автор: Георги Димов
