Първият от 14 танка Challenger 2, обещани от Великобритания, пристигна в Украйна и това е само малка част от колосалния ангажимент на Запада да отблъсне руската офанзива, пише в анализ за Daily Mail бившият високопоставен офицер от британското военно разузнаване и плановик в НАТО Филип Инграм. Инграм не коментира, че Великобритания обеща да удвои бройката - на 28.
Обещавайки, че танковете скоро ще се появят на бойното поле, украинският министър на отбраната Олексий Резников нарече Challenger 2 "фантастични машини".
Той не греши. 75-тонният Challenger 2, разработен от BAE Systems, е несравним във военната история. Неговото 120-милиметрово нарезно оръдие може да пробие броня на разстояние от три километра и половина с невероятна точност. Той държи рекорда за най-дълъг "смъртоносен изстрел" от танк срещу танк, като унищожава иракска бронирана машина от разстояние 4,7 километра по време на войната в Персийския залив през 1991 г.
Нито един унищожен танк "Ейбрамс": Спомен от боевете със съветски танкове в Ирак (ВИДЕО)
Макар че тези танкове без съмнение могат да променят играта, това не означава край на военния конфликт в Украйна, поне със сигурност не през следващите седмици или месеци. Истината е, че това е невероятно сложен конфликт, където огневата мощ и най-съвременните оръжия са само част от уравнението.
Тази година не се състоя дългоочакваното руско зимно настъпление. Прогнозите бяха грешни. Замръзналата земя бързо се размрази, превръщайки големи части от Украйна в блато. Миналата година видяхме какво се случи, когато танковете се опитаха да настъпят през украинската кал. Дори много от "леките" 45-тонни руски Т-72 бързо затънаха и трябваше да бъдат изоставени. Това означава, че руските танкове в момента до голяма степен са ограничени в движението си до натоварените пътища и магистрали, което ги прави лесни мишени за засади. Но същите ограничения важат и за западните танкове, които са много по-тежки от руските. Дори бойна машина на пехотата на НАТО като американската M2 Bradley тежи поне 25 тона.
Британската армия с гордост казва, че нито един Challenger 2 не е бил изгубен при вражески действия и украинците ще бъдат решени да не губят нито един от тях, рискувайки ги в блатистите терени. Възможно е земята да не изсъхне достатъчно до юни, когато тези машини могат да бъдат разгърнати с пълна мощ.
Дотогава бронираните средства, доставени от Запада, ще се разпределят във военните зони. Президентът Зеленски поиска 300 танка. Очаква се съюзниците му, включително от други бивши съветски републики, да предоставят 700 или дори повече машини. Вече са обещани още 350 бойни машини на пехотата и над 1000 бронетранспортьора, както и поне 320 самоходни, предимно 155-милиметрови гаубици.
Да се научите да използвате този различен военен арсенал ще отнеме дълъг период от време. В мирно време армията смята за нормално 2 години за подготовка на една танкова бригада за бой. Украинските екипажи се опитват да научат всичко само за няколко месеца. Това е трудна задача и се отнася за всички аспекти на въоръжения конфликт.
След бързо напредване от началото на инвазията Русия държеше 132 000 квадратни километра украинска територия. От началото на контранастъплението миналото лято украинците са си върнали около 29 000 квадратни километра, изтласквайки врага от областите Киев, Херсон и Харков. Някои части от операцията бяха относително прости: например хващането на руснаците в капан на западния бряг на Днепър, което впоследствие ги принуди да отстъпят.
Но Русия все още контролира 103 600 квадратни километра (17%) от земите на Украйна, включително 27 000 квадратни километра от Крим, който вицеадмирал Олексий Нейжпапа, командир на украинския флот, обеща да върне на Украйна.
Освобождаването на Крим вероятно е възможно в дългосрочен план, но това ще изисква голяма военноморска операция от мащаба на Деня D (1944 г.). Дори Украйна да успее да си върне някакъв плацдарм в Крим, украинската армия ще трябва да си връща полуострова километър след километър, а в крайна сметка мнозинството от кримчаните са проруски настроени.
Крим започва да се счита за украинска територия едва след смъртта на Сталин през 1953 г. и вече почти 10 години е отново под руски контрол. Победата на Украйна тук никога не може да бъде гарантирана, дори ако тази гигантска кампания някога изобщо бъде организирана.
Въпреки това дори тази перспектива бледнее пред мащаба на конфликта на континента. Фронтът на военните действия в източната част на Украйна е с дължина над 1100 километра. Това е разстоянието от Лондон до Барселона. Москва изпраща почти цялата руска армия в зоната на конфликта. Нейните сили тук са изначално организирани в батальонни тактически групи (БТГ), всяка от които включва до 40 танка с артилерия, бронирани машини и инженерна поддръжка. Общо издирваният за военни престъпления в Украйна от Трибунала в Хага Владимир Путин разполага със 168 БТГ, като 115 от тях сега са в Украйна.
Но дори това огромно военно присъствие не е достатъчно, за да запълни цялата фронтова линия, така че Русия се концентрира върху такива ключови точки като Бахмут в района на Донецк. Зеленски прие предизвикателството, хвърляйки армията си в битката за Бахмут, макар че търпи големи загуби. Той все още вярва, че победата там ще докаже, че може да спечели навсякъде.
Зеленски има определени шансове. Руските БТГ са със сериозен недостиг на личен състав. Тяхното разузнаване се оказа слабо и те прибягнаха до груба сила и смазващо превъзходство в артилерийската огнева мощ.
Актуално данни показват, че руснаците имат 1 330 900 души армия, в сравнение с 500 хиляди украинци. Те разполагат с 4182 военни самолета, включително 1531 вертолета и 773 бойни самолета. Украйна е много назад във военновъздушните сили: има 312 самолета, включително 113 вертолета и 69 изтребителя. Русия разполага с 12 566 танка, 151 641 бронирани машини, 6575 самоходни оръдия и 3887 мобилни РСЗО. По всеки от тези показатели Русия превъзхожда Украйна най-малко 4 пъти, ако не и 6 пъти.
Ако конфликтите се печелеха само с огнева мощ, този щеше да приключи отдавна. Но на Русия ѝ липсва най-важният компонент - единство на командването. Нейните генерали не са отбор. Примерът - Евгений Пригожин срещу Валерий Герасимов и Сергей Шойгу.
Срещу по-малка, но силно мотивирана украинска армия, нетърпелива да отблъсне руска инвазия, всичко, което руснаците могат да направят, е да се опитат да задържат окупираната територия. Украинските сили ще пробват да пробият фронтовите линии, но докато не успеят да прекъснат руските военни вериги за доставки, е малко вероятно техният руски враг да бъде победен. Путин няма да позволи на войските си да отстъпят, без да се страхуват от сурово наказание. Вместо това той си играе с времето в очакване на изборите в САЩ и Великобритания догодина, които ще фалшифицира по всякакъв начин. Русия вече засилва своите кибероперации, заливайки социалните медии на Запад с фалшиви новини.
Ако републиканците поемат Белия дом, американската подкрепа за Украйна до голяма степен ще бъде ограничена. А ако лейбъристите спечелят общите избори през 2024 г., едно силно Движението за ядрено разоръжаване ще окаже огромен натиск върху лидера им Кийр Стармър да се откаже от Зеленски.
За да постигне това, Путин ще засили своите ядрени заплахи в опит да сплаши Запада и да го подчини. Ако загубите му на бойното поле продължат, той дори може да използва "тактически" ядрени оръжия - например да пусне бомба от един килотон в Черно море като последно предупреждение към Запада. Посланието към Зеленски и Запада, съдържащо се в това действие, ще бъде сурово, но несъмнено следващият път целта ще бъде украински град, може би дори Киев. Но ако това се случи, неявните съюзници на Русия като Китай, Индия и Пакистан ще оттеглят дори скритата си подкрепа. Това би било действие на самоубиец.
Въпреки това сред цялата тази статистика и военни данни един факт е съвсем ясен. Не можем да разчитаме, че Путин винаги ще се държи рационално. А в конфликт, който е толкова далеч от края си, това означава, че трябва да подбираме всеки свой ход с най-голямо внимание.
Мнение от Острова: Изпращаме на Украйна грешните танкове! (ВИДЕО)
Източник: Daily Mail
Превод: Ганчо Каменарски
