Усвояването на полярния регион е въпрос, който в последно време сериозно занимава Западна Европа, която често изразява тревогите си относно напредващите руски проекти в тази част на света. Недалеч от студените води на Арктика се разработват няколко мащабни проекта под контрола на Москва. Един от тях е свързан с трансарктическата подводна оптична комуникационна линия „Полярен експрес“. Високоскоростната магистрала с дължина 12,5 хиляди километра трябва да свърже Мурманск (близо до границата с Норвегия и Финландия) с пристанището на Владивосток в Далечния Изток. Проектът трябва да бъде завършен до 2026 г. и е част от по-голям план - държавната програма на Русия за развитие на Северния морски път. Стойността ѝ възлиза на 890 милиона долара - значителна сума дори за много богати държави.
Друг ключов момент, предизвикващ опасения, е бързо развиващият се флот от ледоразбивачи на Русия. Повече от четиридесет руски кораба са в експлоатация, още три са в процес на изграждане, а през следващите десет години Москва планира да построи още минимум десет ледоразбивача. Според РИА Новости, на въоръжение на САЩ има само два подобни кораба, Polar Star и Healy. Първият е на над 30 години и се поддържа единствено с резервни части, свалени от неговия брат близнак Polar Sea, като извършва по едно плаване годишно до станцията "Макмърдо" в Антарктида. Вторият кораб дори не влиза в категорията ледоразбивач, а по-скоро е кораб от леден клас, на който през август миналата година избухна тежък пожар заради късо съединение в окабеляването.
Наистина този дисбаланс се очаква скоро да бъде променен. Предишният американски президент Доналд Тръмп, като част от програмата Polar Security Cutter, отдели умопомрачителните 1,2 трилиона долара от бюджета за разработването и изграждането на нови ледоразбивачи. Още през 2024 г. би трябвало нови американски ледоразбивачи да излязат на морски изпитания.
Но най-голямото притеснение на Западна Европа, грижливо завоалирано зад други процеси, е свързано с геоложките проучвания.
Русия стартира мащабна програма за геоложки проучвания в полярните води. В края на август изследователският кораб от леден клас "Бавенит" (проект П-2790), с право смятан за един от най-добре издържаните в техническо отношение в своя клас, проведе проучвателни сондажи в неизследвани досега райони на море Лаптеви в Северния ледовит океан. "Бавенит" е в състояние да извършва геотехнически проучвания на почви в кладенци с дълбочина до 300 метра при дълбочина на водата над километър и половина. Планирано е той да проучва обширни площи в Карско море, море Лаптеви, Източносибирско и Чукотско море. Освен него по същия маршрут ще плава и друг научен кораб – „Академик Лазарев“.
Буквално седмица преди началото на неотдавнашната среща на върха на ООН за климата в Глазгоу, от ЕС публикуваха програма за пълна забрана на проучвателните и добивни дейности в Арктика. Представителят на Литва в Европейската комисия Виргиниюс Синкявичюс очерта „Арктическата стратегия“, която предполага радикална европейска намеса във всички климатични (подразбира се "енергийни") дейности в Арктика, както и въвеждането на пълен мораториум върху по-нататъшните проучвания и производство на въглеводороди. Стратегията предполага отказ от всякакви териториални претенции за петролния и газовия шелф от страна на арктическите страни. Сред изброените държави не се споменават САЩ, но фигурират Русия, Канада и Дания. Фактически на Русия се предлага да напусне Арктика, да ограничи социалните, военните и енергийните си програми там, пише още РИА Новости. Същевременно Европейската комисия иска да открие свое представителство в Гренландия, чиито недра са много богати на уран.
Но сценарият като че ли започва да се нарушава от самите съюзници на Брюксел. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре остро разкритикува Арктическата стратегия, пред The Financial Times. Той заяви, че Норвегия, вторият след Русия доставчик на природен газ за Европа, в случай на мораториум отказва да гарантира надеждността на енергийните доставки. Нещо повече - няма да помогне на страните от ЕС със „зеления преход“ към въглеродна неутралност. Освен това Норвегия категорично не е съгласна да застраши Националния си пенсионен фонд, чиито активи се оценяват на 1,4 трилиона долара и който се попълва именно от приходите от продажбата на природен газ и нефтопродукти.
Очертава се основната битка за природни ресурси да се състои именно в Арктика. И тя обещава да бъде много ожесточена.
