Те са откъснати от семействата си, а някои от тях никога не се завръщат: децата на американското коренно население. Трябвало е да бъдат превъзпитани в училища-интернати, а историята и културата им да бъдат изтрити. Много от тях са били измъчвани, малтретирани и насилвани.
Когато министърът на вътрешните работи на САЩ Дебра Халанд представя доклад за условията в тези интернати, от очите ѝ се стичат сълзи. Случилото се е "сърцераздирателно и неоспоримо".
Повече от 500 смъртни случая
Между 1819 г. и 1969 г. в САЩ е имало повече от 400 такива принудителни училища-интернати за деца от коренното население на САЩ. Те са функционирали като държавни (федерални) или църковни институции. В 19 интерната са регистрирани над 500 смъртни случая, се казва в доклада.
На повече от 50 места са открити обозначени, но също така и анонимни такива гробове. Очаква се броят им да нараства. Самата Халанд е потомка на коренните жители. "Фактът, че днес стоя тук като първия в историята министър от коренното население, е доказателство за силата и решимостта на нашия народ. Аз съм тук, защото моите предци са оцелели", казва тя.
Анонимни гробове в Канада
Американската министърка на вътрешните работи поръчва изготвянето на доклада, след като анонимни гробове бяха открити в някогашните интернати за деца от коренното население в Канада през миналата година.
Дебора Паркър от племето Тулалиб във Вашингтон е председателка на инициатива, събрала повече от 80 организации, които се грижат за опазването на правата на коренното население и приемането на тъмните години от миналото. "Толкова много от нашите деца ни бяха отнети и никога не се върнаха”, казва тя пред американската PBS.
"Съвсем наскоро представител на коренните жители в Аляска ми каза, че майка му е била заключвана в мазето на един от тези интернати. Приковавана е за радиатора и е пребивана всеки ден”, казва Паркър. "Да чуеш тези истории, да знаеш, че хората, които обичаш, са били измъчвани по неописуем начин, е много тежко”.
Само първа стъпка
Паркър приветства официалното разследване. Въпреки това, то не е достатъчно, казва тя. "Това означава, че правителството се извинява, но не е достатъчно само едно извинение. Нужна е и някаква компенсация”.
"Нямам ясна идея каква би могла да бъде тази компенсация”, казва Паркър. "Тъкмо сме стигнали до момента, в който разказваме историята си. Мисля, че остатъкът от пътя ще се открие пред нас, когато се вслушаме в предците си, когато чуем историите им”.
Докладът от разследването, който американското вътрешно министерство публикува, може да е първата стъпка в правилната посока. Процесът на осмисляне и преодоляване на миналото обаче ще отнеме много време.
Източник: Дойче веле