Той обещава да възстанови величието на страната, без да предлага конкретни планове. Той използва в своята реч груби и вулгарни изрази, за да звучи като обикновен човек, макар че е милиардер. Той е нарцис, бленуващ за вниманието на медиите. И той е много популярен въпреки всички свои недостатъци.
Кого имам предвид? Разбира се, президентът на Русия Владимир Путин. Но паралелът с американския политик, известен като "Доналд", е очевиден, пише в свой очерк във Washington Post Дейвид Игнациус, информира БГНЕС.
Доналд Тръмп в определена степен е американската версия на Путин. Както Путин, той желае да сложи край на пораженията на своята страна и да й върне миналото величие. Той обещава да възстанови силата и престижа, без да се задълбочава в детайлите.
"Ние вече нямаме победи", оплака се Тръмп на Чък Тод в предаването "Среща с пресата" по канал NBC. "Ние като държава повече не печелим победи. И това е много печално", добави милиардерът политик.
Официалният девиз на Тръмп стана: "Ще направим Америка отново велика!" Лозунгът е заимстван от Роналд Рейгън /1981-1989/. По време на конгрес на Републиканската партия "Джипър" (прочут американски футболист, когото Рейгън играе във филм от 40-те години – бел.ред.) обеща "кръстоносен поход, за да направи Америка отново велика". Но като цяло подобни призиви са характерни за политиците от цяла свят, които водят своите кампании с платформа за национално възраждане. Девизът е толкова психологичен, колкото и политически,
"Чък, това работи отлично", заяви Тръмп с възторг. "Вие сте щастливец. След четири години ще вземете интервю от мен и ще кажете: президентът Тръмп, каква отлична работа сте свършили. Вие ще кажете, че съм свършил отлична работа. Така и ще бъде", обърна се той към Тод.
Притегателността на подобен тип политици се крие в тяхната самоувереност. Те не се спускат до земните детайли на националното възраждане, те само го провъзгласяват. Помислете за персонажа Харолд Хил от филма "Музикантът". Той обеща оркестър на Ривър Сити, макар че сам не можеше да свири на никакъв музикален инструмент.
Путин, както и Тръмп, разбира, че властта и артистизмът са неотделими един от друг, особено в случаите, когато нациите страдат от военни и икономически загуби. Това е въпрос на увереност. "Вътре в системата Путин е развил идеализираната представа за себе си като генерален директор на корпорацията "Русия". В действителност неговото управление по-скоро напомня стила на мафиотски дон", твърдят Фиона Хил и Клифърд Гедли в книгата си "Путин, оперативният работник в Кремъл".
Глеб Павловски, който беше един от ключовите съветници на Путин във времената, когато той се изкачваше във властта, призна през 2012 г., че Путин е бил представител на "невидим, непредставен слой от хора", които мечтаят за реванш, който да върне миналата слава. "Под реванш аз имам предвид възстановяването на великата държава, в която ние сме живели, към която ние сме привикнали", обясни Павловски.
Путин изложи своето виждане за възраждането в реч, произнесена през декември 1999 г., която стана известна като "Послание на хилядолетието". Той подчерта необходимостта от изграждането на силна държава, която да върне на нацията вярата в себе си: "Русия преживява един от най-трудните периоди в своята многовековна история. За пръв път през последните 200-300 години тя е изправена пред реалната опасност да се окаже във втория, а дори и в третия ешелон от държави по света. За да не се случи това, трябва огромно напрежение на всички интелектуални, физически и нравствени сили на нацията".
Тръмп се самоизтъква по-открито, отколкото Путин, и прави това със суета и самохвалство, които биха смутили руснака. Сайтът на Тръмп го величае като настоящо въплъщение на американската история на успеха, игнорирайки при това четирите му банкрута. На него му харесва, когато коментаторите го осмиват като недодялан грубиянин и демагог, подценявайки силата на посланието му. Неговата груба прямота са харесва на нацията, изморена от политическото двуличие.
Тирадите на Тръмп по повод на нелегалната имиграция, най-гръмката тема в неговата кампания, се превърнаха в част от дългата и уродлива историята на САЩ. 70 години след основаването на САЩ "американската партия", сполучливо кръстена "Нищо незнаещите", нападаше имигрантите, на първо място католиците. В следващите десетилетия привържениците на тези възгледи нападаха всяка част от американското общество – ирландска, италианска, германска, славянска, еврейска, китайска и африканска, както обясни Джон Хигъм в своята знаменита книга "Пришълци в земята".
Учудващо е, че Тръмп е привлякъл толкова много последователи. Той е просто Рейгън без рейгънизма, неговата кампания на практика е лишена от идеи. Американците понякога се заиграват с демагозите, какъвто беше свещеникът Чарлз Кофлин през 30-те години или със сенатора Джоузеф Маккарти през 50-те. Но в САЩ не работят опитите да се формира имиджа на силния лидер в стил Путин. Това лято стана изключение, макар историята да говори, че то няма да е последно.
