Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение. Понеже Гешев, разбира се, не си отиде заради обществения натиск и гражданското общество. А защото микрообществото на олигархията го изтъргува, както обикновено става.
Слоганът Гешев е радост е пак толкова невъзможен - както в началото, така и в края на безумната и криминална сага, в която властите - политическа и съдебна, се сляха тотално. Не че не беше така по време на целия преход, но съюзът на Гешев и Борисов бе еманация на всички свинщини - черешката на тортата или, ако се придържаме към предишното, ябълката в прасешката уста.
Колкото до самия Гешев, нещата са ясни: той започна да говори истината, когато беше късно. И, очевидно, не от любов към истината и справедливостта, а от бяс, че бе разкаран и изигран. Разменна монета в сделката между ПП и ГЕРБ за изпирането на едни и премахването на други. Тук иронията е, че, изглежда, единственият начин главният прокурор да започне да работи, е да разбере, че му предстои уволнение. Просто си късаш оставката и две седмици се скъсваш да бачкаш, като три години преди това си служил за параван (на нашите) и чук (опонентите им), като ти се привижда, че собствената ти зависимост е не нещо друго, а ролята на инструмент на Господ. Всъщност Гешев започна да упражнява собствената си професия, когато разбра, че ще си ходи; на изпроводяк и от нямане какво друго да направи. В едно от последните му и бая нагли интервюта (в затишието преди изборите) се държеше съвсем иначе - придържаше се към позицията, че главният прокурор е по-скоро администратор и от него не зависи чак толкова, колкото другите си мислят.
Сега, за самото отстраняване. Симпатии към висшите чиновници от ВСС не би могло да има. Очевидно е, че си затваряха очите за Гешев през цялото време и ги отвориха, когато им бе заповядано да го направят. Всъщност те са точно толкова компрометирани, колкото самият главен прокурор. Поводът за отстранението му бе направо комичен - че "уронвал престижа на съдебната власт", заради изказването си, че ще "мете политическия боклук". Ако някой там се интересува наистина от престижа на съдебната власт, би трябвало да махне Гешев още при изказването му, че смята разделението на властите за дясна екстремистка идея: една чудовищна не просто изцепка, а модел на поведение, което следваше през цялото време. И още нещо - не бе, съдебната власт няма никакъв престиж, не може да урониш нещо, което го няма, не се притеснявайте. Също: "политически боклук" е точна фраза. Социологически доверието в политиците и висшите съдебни чиновници е потресаващо ниско и тук думата боклук е не дори злобна обида, а явяваща се по необходимост. Ако имаш доверие от 30-40 %, то е "ниско, незадоволитено". Ако обаче е около 10 % - вече си просто боклук. Какво по-боклучаво може да има от сливането на съдебна и политическа власт?
За финал пътят на Гешев оттук би могъл да бъде интересен, заради това, което знае. Ако не се окаже път, еднопосочен към Дубай. Тъкмо на фона на това, че Божков се връща, да не остава празно.
Автор: Райко Байчев
