Двама тежко болни издъхнаха в новосформираното отделение за COVID-19 в Клиниката по алергология на Университетската болница "Свети Георги" в Пловдив. Съпругата на единия мъж е заснела пред входа на новоизлюпеното отделение последните им минути живот. Казват, че буквално са издъхнали на стълбите, докато се чудели как да ги приемат, как да ги пренесат по стълбите до третия етаж на сградата, в която нямало асансьор. Хората са си отишли, докато медиците се чудели какво да ги правят. Зловещо. На следващия ден ръководството на болницата каза на бирфинг, че не може да каже кой има вина за случаите, докато не се установи кой има вина. Разследвало се. Било "нещастно стечение на обстоятелствата". Това прилича ли ви на смислено медицински обяснение?
Близките обмислят да заведат колективен иск срещу Министерството на здравеопазването. Поне така съобщиха някои медии. Без претенции за правна компетентност, всеки би си казал, че ответникът в случая е правилно назован. Защото тъкмо това министерство първо вмени на всички болници да измагьосат отнякъде COVID-легла, COVID-отделения и COVID-не знам си какво си. После министерството съобщи, че щяло да има и цели COVID-болници. После се заговори, че няма легла. После - че няма персонал. После – че няма лекарства. После и министър, и болници, един през друг тръгнаха да опровергават казаното по-рано. И хората съвсем се объркахме.
За съжаление случаят с двамата починали в Пловдив далеч не е единичен. Пак преди дни във Фейсбук бе публикувано видео как по нощите линейка кара до собствения ѝ дом възрастна обездвижена и самотна жена, изписана след лечение на COVID. Тя буквално бе разтоварена от линейката пред погледа на смаяните ѝ съседи. И оставена в самотния ѝ дом. Нямаше социален работник, който да я поеме. Нямаше никого. Линейката си замина.
Отново преди седмица 33-годишен мъж с COVID издъхна, докато близките му се мъчеха да намерят място за него в болница, или поне линейка, която да го транспортира някъде. Някой да даде помощ.
От седмица време хипотетично болни и хипотетично здрави се тълпят за тестове пред импровизирани фургони пред болници и ДКЦ-та. И да си здрав, се страхуваш да не се заразиш на опашката за тестове. Това е поредната мярка, изобретена в безсилието на Министерството на здравеопазването да измисли нещо по-ефикасно. За тестване се чакало с часове. Неизбежен е въпросът ами когато стане много студено, къде ще чакат с часове болните и все още здравите? На улицата ли?
За съжаление тягостните новини и стряскащите разкази на преболедували и изпитали на гърба си хаоса в системата, съвпаднаха с намерението на ГЕРБ да промени Закона за здравето. Експерти по медицинско право веднага коментираха, че уведомяването на карантинираните по телефона или с есемес няма да проработи и няма да има правна тежест. И без това се разбра, че хора с положителни проби сами, щат не щат, ходят да си търсят болници, висят с часове пред кабинети и ги връщат вкъщи. И остава подозрението, че карантинирани ходят сред здрави, защото няма кой да се погрижи за елементарни неща и да проверява спазват ли карантината.
Но дори не това е най-тревожното в промените. По-опасен за здравето е текстът, които предвиждат да отпадне задължителното болнично лечение на най-опасните заразни болести, сред които освен COVID-19, са и холера, чума, коремен тиф, полиомиелит и др.
И тази хипотеза поражда тежки въпроси: Не е ли това оправдание за липсата на ресурс здравната система адекватно да се справи с пандемията? Не е ли това начин болниците да си измият ръцете, че не могат да приемат болни, а близките на починали заради липса на лечение да не могат да ги съдят? Кой преценява кои са заразните болести, изискващи задължително болнично лечение? И кой, ако не лекарят, трябва да прецени дали един болен е за болница, или за домашно лечение? Не са ли поправките оправдание за тази фраза, която и тежко болни чуват много пъти тези дни пред входовете на болниците - "Вие не сте за тук"...
На изричен въпрос на Actualno.com вносителката на поправките д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ отговори, че Министерството на здравеопазването ще каже, АКО ИСКА, кои са заразните болести, изискващи задължително болнично лечение. И увери, че текстовете в зала "ще бъдат прецизирани". Дано. Или да, но... на другите въпроси няма отговор. Остава чисто човешката надежда прецизирането да стане в съответствие с това изречение от Хипократовата клетва: "Аз ще препоръчам на болните подходящия режим според силата и познанията си и ще се въздържам от причиняване на вреда и несправедливост..."
п.п. И нека здравният министър да не говори как ще останем без медици, защото ги наричаме "бяла мафия". Липсата на медици отдавна е ясна - сега може да не е време за реформа, но сега е времето да почнем да питаме кой не я направи тази реформа и каква отговорност ще понесе? Кой прибра куп народна пара за реформа и не я извърши? И колко медици си тръгнаха от България заради липсата на реформа, а не заради гневни пациенти? Защото гневът, породен от безизходица, накрая винаги избива страшно - а България крачи с огромни крачки към изключително тежки времена!
Автори: Спасиана Кирилова и Ивайло Ачев
