След като счупихме рекорда по приети в болница с диагноза "COVID-19", счупихме и рекорда по приетите в интензивно отделение, вървим към нови рекорди по смъртност, все още единствено говорим за нови мерки.
Вчера, 17 март, цял ден Щабът на София не можа да реши какво да прави. И това при 638 на 100 000 болни, т.е. ниво, което отдавна надхвърля всички приемливи граници. В Плевен пък, след като имаше атака с елеклери срещу директора на РЗИ Плевен заради затягането, се стигна до разпореждания за разхлабване на мерки, макар областта да е по-напред по заболеваемост дори от София – 647 на 100 000, и е близко до акъла да се сетим защо.
Затова и не започвам с критиките към общинските власти – защото първо трябва да се погледнем самите ние. Разпространението на заразата зависи от индивидуалното ни поведение и страдат всички само защото в България има един куп мърлячи, които не искат да си сложат маската на носа и не желаят като са в затворено помещение да не се бутат един в друг, да не се събират на групички и да си говорят като на сватба – гласовито, с много "а" и "о", че вирусът по-лесно да върви. А примера на мърлячите отдавна ни докара дотук, защото те станаха емблема на успеха у нас – вместо знания, интелигентност и съобразителност, отдавна масово агресивната простащина и калинкоподобната овчедушност определят как се развива тази държава.
Точно в такава ситуация обаче си проличава и кой управник действително е управник. Сега говорим за времена на криза – лесни решения няма. Но във времена на криза си проличава кой може, кой успява да оцени правилно ситуацията и да измисли работещо решение, доста често дори такова, което още не е прилагано – защото е имал смелостта да се довери на мозъка, знанията и интуицията си. Да, цената често е много висока. Неблагодарници и пострадали винаги има, а откакто има социални мрежи, вече са много по-видими колко са. Но управлението е отговорност към другите, дори когато са безотговорни. Който не иска да носи такава отговорност, не управлява – никой не го кара насила.
Едно е сигурно - при кризи се вземат решения как да бъдат управлявани, независимо какви. Не можеш вечно да се чудиш и да чакаш всичко да се размине или този над теб да каже! Това се нарича децентрализация - затова има общински власти, защото познават по-добре спецификите на регионите и следва да използват това познание за по-адекватни решения, които да са по-бързи дори от решения на национално ниво.
Автор: Ивайло Ачев
